Както преди дни ви съобщихме, в края на миналата седмица на пазара се появи дългоочаквания 5-ти студиен албум на френската DJ звезда David Guetta.
С него Guetta продължава по вече добре утъпканата комерсиална пътека, макар да носи и малко от стария си блясък. Nothing But The Beat се състои от две части, които съвсем резонно носят имената вокална и инструментална част. Както сами може да се досетите, в първата част е отделено внимание главно на комерсиалното електронно-поп звучене, което можем спокойно да кажем Guetta сам въведе преди 4-5 години и което той разви с последвалите си колаборации с доста известни поп и хип-хоп звезди, най-впечатляващата от които беше работата му с Black Eyed Peas по техните парчета.
Първата част се състои от 12 парчета, две от които вече нашумяха по музикалните телевизии – съответно Where Them Girls At с Flo Rida и Nicki Minaj и Little Bad Girl с Taio Cruz и Ludacris.
Nicki Minaj пее и в Turn Me On, след която идва Sweat със Snoop Dogg, която очевидно е копие на вече приятно стария и познат хит Don’t You Want Me на Felix. Ще видим как ще коментират продуцентите на Guetta случая и дали отново ще заявят, че това е авторско парче както направиха с When Clocks Take Over на Coldplay – Guetta преди две години. Като оставим това леко дразнещо парче и някои от другите подобни песни, например с американските идоли като Lil Wayne, Chris Brown и Akon, в тази страна на албума има средни по качество проекти с Timbaland, Usher и will.i.am.
За край обаче Guetta e сложил наистина стойностния вокален трак от албума му, който определено показва класата на французина. Парчето Titanium завладява още с първите слушания, тъй като от една страна разкрива с пълна сила чудесните продуцентски възможности на Guetta, а от друга съдържа един фантастичен вокал в лицето на австралийската поп и джаз певица Sia Furler, която внася в парчето невероятна сила. Определено ще чакаме именно този трак да стане хит, защото си заслужава много и ще даде на Guetta поне малко шанс да се откъсне от безумните си поп хитове.
Втората част пък сякаш е на друг музикант. Всички знаем, че французинът може много, но просто той често ни оставя да го забравим. Още първия инструментал е безупречен и убийствен, но в него бързо и лесно се открива звученето на неговите съграждани от Париж Daft Punk. Да не говорим, че при по-задълбоченото слушане на парчето в него можем да намерим семпли от слабо известното парче Veridis Quo на френското дуо. Все пак, през 90-те години Daft Punk и Guetta са символите на френския house - стил, толкова бележит за този период, така че едва ли можем да го обвиняваме много.
Следващото Lunar с Afrojack също е нелош инструментал, а след това идва и вече мега любимото ни Sunshine с Avicii. Като всяко друго парче на младия швед и в това можем да познаем автора му още с първите тонове и все още не разбираме с какво е участвал Guetta в това страхотно бижу освен с името си. При всяко положение обаче – едно от най-летните парчета на тази година, което ни носи само светли спомени. Инструменталът към Little Bad Girl също не е пропуснат и по мое мнение е доста качествен парти хит, като дразнещите хип-хоп припявания във вокалната версия явно не са ни оставили да го осъзнаем. Други струващи си парчета тук са Metro Music, която вече сме сигурни е продуцирана по някакъв таен начин от Daft Punk, и шеметното Paris. Другите тракове Glasgow, Dreams, The Future и Toy Story също не са съвсем за изхвърляне.
David Guetta - Metro Music, аудио
Като цяло мнението за албума си остава смесено. От една страна определено откъм хитове, Nothing But The Beat само ще тласне Guetta още по-нагоре и съвсем очаквано и резонно ще е тази година той да е N1 сред DJ-ите, след като основните му конкуренти от последните години през 2011 така и не изпъкнаха както обикновено. От друга, албумът успя да победи моя песимизъм и да ме впечатли с няколко парчета. Остават обаче вече споменатите критики. Затова му дайте шанс и сами намерете вашата оценка.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.