Ревю: Example – Playing In The Shadows (2011

В средата на 2009 на музикалната сцена на Острова изгря нова звезда – на тогава 27–годишния Елиът Глийв (Elliot John Gleave), който обаче реши да стане известен под псевдонима Example. Неговото първо парче Watch The Sun Come Up беше един от най-свежите и любими хитове на това лято и остана дълго време в сърцата ни, тъй като доби голяма популярност и благодарение на честото му присъствие в сетовете на Tiesto. C времето, Example стана все по-известен, а през 2009 издаде своя втори албум Won`t Go Quietly, в който продуценти бяха някои от най-сериозните имена в днешно време като Calvin Harris, Sub Focus и Chase & Status. Той звучеше доста слънчево и мелодично, а в много обичани парчета се превърнаха Kickstarts и Last Ones Standing.

В днешната музикална обстановка обаче, човек трябва да се адаптира към модерното звучене и Example реши да направи точно това – в последната година той започна да издава доста по-мрачни парчета и застъпи в своето звучене много силно така модерния дъбстеп, с което обаче кариерата му само достигна ново ниво. Младежът от Лондон вече е едно от най-горещите млади звезди в Кралството, а в края на септември издаде третия си албум, който е повече от успешен и който ще ви представя в следващите редове.

Playing In The Shadows излезе на 20-ти септември и моментално зае първото място в Англия, като това бе очаквано, след като пилотният сингъл Changed The Way You Kiss Me се превърна в едно от най-хитовите заглавия на годината и не спря да се върти навсякъде. Албумът обаче крие още много. Като например двете тежки парчета – бруталните Skies Don`t Lie и Playing In The Shadows, които са като подготовка за Changed The Way и носят неговото мрачно звучене. Или като страхотната колаборация с големия Laidback Luke – Natural Disaster. Също така трябва да отбележим и супер надъхващото Wrong In The Head. Албумът обаче не е само ново underground звучене, в него има уникални парчета от стария стил на изпълнителя. Слънчеви и топли мелодии и в същото време бързи и ударни рими – точно Еxample, такъв какъвто беше в началото, можем да чуем в чудесните Stay Awake, Microphone, Under The Influence. В края на албума Example e оставил двете най-красиви парчета, с които ясно показва заложбите си. Anything e бавно и успокояващо парче с много силна китара, а Lying To Yourself e блажена изповед на пианото със страхотните вокали на Elliot.

Като цяло Playing In The Shadows ни носи разнообразие на стиловете, което рядко може да чуем в днешно време. От бруталното, ъндърграунд модерно звучене до наистина емоционални и красиви изпълнения. Без съмнение сред най-силните албуми на годината.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.