Фолклорът ни е корен, който никой не може да изтръгне

На 24 ноември в зала 1 ще бъде представен спектакъла на ансамбъл "Чинари" - "Ние, българите". Традиционно българско фолклорно шоу, в което на сцената ще се преплетат 60 танцьори, музиканти и певици. Хореограф и режисьор на колоритния спектакъл е Асен Павлов, носител на ИКАР 2015 г. с "Чинари" за спектакъла "Траките". Той застана пред Dnes.bg за един разговор за мястото на фолклора, традициите и трябва ли да се гордеем, че сме българи.

Много артисти си поставят за цел спасението и съхраняването на българския фолклор. Толкова ли е "критична ситуацията", изпратен ли е в забвение той?

Нашатa цел е не да спасяваме, а да съхраняваме и популяризираме сред младите, българската традиция в лицето на народното ни творчество. Не всички хора, които се занимават с фолклор имат за цел да постигат високи художествени и творчески успехи. Голяма част от тях интерпретират и пресъздават не по най-добрия естетически начин творчеството на нас българите. Когато в радио и телевизионния ефир се показва рядко качествен български фолклор, може би, тогава бихме искали да влезем в ролята на негови застъпници и с нашият спектакъл "Ние българите" да заявим достойнствата на българската традиция.

Каква е идеята на "спектакъл – кампанията" и с какво  ще е по-различен този от всеки друг ваш спектакъл?

Различното е, че ансамбъл "Чинари" за първи път представя такава мащабна продукция, в която участват повече от 60 танцьори, музиканти, певци и певици. Разбира се, това доведе и до съчетаването и партнирането ни с оркестъра за народна  музика на БНР с диригент  Димитър Христов, "Чинари", музикантите  от група Етнотикс, певиците и  певците от трио Булгарина и квартет "Светоглас". Новото е това, че песните и музиката ще бъдат изпълнени на живо, което неминуемо води до несравнимо преживяване, не само на зрителите, но и на самите изпълнители. В последните години "Чинари представи свои авторски спектакли със старинна и митична насоченост – "Магията на танца", "Болярите на танца", както и един от последните спектакли – "Траките".

Спектакълът е кампания с оглед провокацията към самите нас да направим спектакъл, в който да представим уникалният български танц, невероятните български носии и техните неповторими шевици, магическите български гласове и темпераментната и неповторима българска народна музика. Посланието на кампанията е, че където и да сме по света гордо да вдигнем глава и да кажем "Ние сме българи". Независимо от многото трудности и изпитания българският фолклор е коренът, който никой не може да ни вземе, благодарение на който оцеляваме и ще оцелеем сред глобализацията на днешния свят.

Как оцелява ансамбъл Чинари във време, когато фолклорът ни е поставен в жестоката конкуренция с всички останали стилове на малкия ни пазар?

Може би точната дума е "оцелява", защото самaта държава и институциите, които трябва да стимулират и подпомагат българския фолклор, не функционират. А понякога дори и пречат с неадекватните си решения. Първото и основно нещо, което трябва да се промени е това, че в българското училище трябва да залегне нов предмет с името "Българска фолклорна традиция", в който децата от първи до дванадесети клас да се запознават с богатата ни култура - обичаите, националните носии, бита и поминъка, разбира се, традиционните музикални инструменти, песни и танци. Какъв е този народ и какви сме ние, ако не познаваме традицията си, благодарение на която сме оцелели? Едва тогава, когато наистина оценим какво имаме като традиция, бихме могли адекватно да го стимулираме, да го съхраняваме, дори и да го пресъздаваме по най-добрия начин. Едва тогава българският фолклор би зел достойносто си място и всички ние бихме го приели като фактор и отправна точка за развитие на цялата ни култура. Тогава бихме могли да говорим за конкуренция, а не за оцеляване.

Пълните зали показват, че интерес сред публиката има...

Пълненето на залата за нас не е самоцел. В днешно време не можеш да накараш никой да си купи билет, а дори и да му дадеш покана, зрителят винаги взима решението си сам. Нашият призив към почитателите на българската традиция е да дойдат и да подкрепят един български спектакъл, в който ние гордо ще заявим, че по-често трябва да казваме и да се гордеем, че ние сме българи.

Какво пречи на наш ансамбъл да постигне успехи, като тези на шоуто Lord of The Dance? Не е ли нашият фолклор достатъчно атрактивен, че да се постави на световната сцена по този комерсиален начин?

Въпрос на разбиране и на естетичеки възпиятия е кое е атрактивно, комерсиално и успешно. В днешно време със силна медийна реклама и добър PR можеш да превърнеш един не чак толкова съдържателен спектакъл в световно явление в очите на обикновените зрители. Но в представите на професионалистите, които се  занимават сериозно с изграждането на този тип спектакли Lord Of The Dance e припознаваема марка, но не и пример за това как трябва да се прави танцов спектакъл. Нашите примери са свързани с трупата на Игор Моисеев, с артистите от Цирк Дю Солей и много други световни формати, в които виждаме нивото, което трябва да се постигне.

И накрая - какво да очаква публиката от спектакъла на 24 ноември в зала 1 на НДК? Kакви изненади сте подготвили?

Група Етнотикс бе създадена преди една година, тя се продуцира от анасмбъл "Чинари", а голяма част от музикалните пиеси на групата са написани от композитора Ангел Добрев. Групата няма аналог не само в България, но и в света с оглед на това, че в основата звучат квартет гъдулки, съчетани с атрактивни перкусии, соло китара и вокал. Това уникално смесване на старинност и съвремие, доведе до етно поп и рок звученето на групата. Трио "Булгарина" е най-новият музикален проект на ансамбъла. Това са три талантливи, млади момичета, които ще ни запленят с магията на своите гласове. Квартет "Светоглас" са утвърдени музиканти, с които работим от много години, а основата му са Милен Иванов и Даниел Спасов, водещи на предаването "Иде нашенската музика". Срещата ни с диригента на Оркестъра за народна музика на БНР – Димитър Христов датира от съвместните ни проекти с група „Булгара“. Многократно сме споделяли идеята, че искаме да направим нещо съвместно, но може би, сега му дойде времето.

За всички нас ще бъде и изпитание, но и предизвикателство да заявим високото качество на всички участници в тази мащабна фолклорна продукция. Надяваме се, че 24 ноември в зала 1 на НДК ще дойдат всички радетели на българщината и заедно ще сътворим "Ние, българите".