Музиката отне детството ми, но не съжалявам!

Фолклорната изпълнителка Ива Давидова е само на 27 години, а повече от половината й живот е на професионалната сцена. Заедно с родителите си подписва първи професионален договор едва на 13 години. Какво и дава и отнема музиката, за любовта - Ива пред Dnes.bg.

Не е ли твърде рано да започнеш кариера на 13 години, къде отива детството? 

На професионалната сцена съм от 14 години, но на сцената изобщо съм от 6-годишна възраст. С музиката и изкуството е свързан целия ми съзнателен живот и всички мои радости и болки в живота. Първия си продуцентски и мениджърски договор подписах, когато бях на 13 години, тоест моите родители, защото аз тогава нямах законното право на това. Но много бързо славата ме сполетя, хората ме заобичаха и започнах своите концерти из цяла България. Музиката е най-голямата ми любов и най-голямата ми опора в радост и мъка и моя най-верен спътник в живота. Да, тя ми взе детството, не успях като всички деца и тинейджъри да си играя пред блока и да изживявам тинейджърските емоции, когато моите връстници го правеха. Пътувах из България, записвах песни и правех видеоклипове, нещо нетипично за тогава крехката ми възраст. Но сега бера плодовете от своя дългогодишен труд. Рутината в годините ме направи силна, всичко благодарение на екипа, с който работя. С "Ара мюзик" сме заедно вече много години, усилията ни към фолклора и хубавите песни са всеобщи, затова често казвам, че сме един отбор. Струвало си е всичко, всяка крачка!

Кои са най-хубавите и най-трудните моменти до тук на сцената?

Като човек, който дълги години е в музикалния бизнес съм изживявала много щастливи, но и много трудни моменти по отношение на работата. В живота и в кариерата всичко е по две, радост и тъга, ден и нощ и аз съм се научила на това. Най-хубавите ми моменти са и когато се раждат и най-вече излизат в ефир новите ми песни. Във всеки случай здравата работа и упоритостта са най-важни за един творец или изобщо човек от тази гилдия. Най-щастливият ми момент винаги е срещата с публиката, хиляди погледи, вперени в мен с цялата си обич и възхищение из цяла България. Обичта и признанието на публиката е най-голямата награда. Имам много първи награди и грамоти от всякакви фестивали, но не това е нещото, което ме прави щастлива. С риск да прозвуча глупаво, дори ще добавя, че не ги помня нито какви са, нито къде се намират из апартамента ми. Да, нямат значение за мен.

А в личен план?

Аз съм съвсем нормален човек със своите изживявания, със своите радости и своите разочарования. Като всеки изживявам всичко човешко в този живот. Старая се да браня личното си пространство и да го опазя извън сцената и прожекторите, защото винаги служа на веруюто, че личният живот е зад завесите и зад кулисите. Най-щастлива в житейски и чисто човешки план е, че съм израснала в прекрасно, сплотено, здраво и мъдро семейство и имам много верни в годините приятели. Обичан човек съм, но и аз обичам безкрайно. Най-тъжният ми момент е когато изгубих своя баща Валентин. Той си отиде внезапно, в съня си, без никакви заболявания на 60-годишна възраст. Казват, че Господ взима така само хората, които обича. Не само Господ го е обичал, а и всички до които той се докосна през живота си. Той беше най-добрият ми приятел и сродната ми душа. Никога няма да го прежаля.

А има ли мъж до теб сега?

Към момента съм ухажвана от много мъже, но не мога да избера МОЯ мъж. Просто не го чувствам или не се е постарал достатъчно. Харесвам смелите, упорити мъже. В днешно време обаче е доста трудно да се намери такъв. Отказват се пред първото препятствие. А аз как да обрека живота си и борбите в него на мъж, който се отказва при първата трудност?

Какво може  да те накара да се влюбиш  в някой мъж?

Упоритостта, предприемчивостта и кавалерското отношение към мен. Да, аз съм силна жена и с характер, защото работата и животът ми са ме направили такава. Но държа един мъж да е по-силен от мен във всеки смисъл на думата, за да мога да се почувствам жена, истинска жена. И кавалер, с жестове и постъпки, които биха накарали всяка жена да се чувства истинска жена. Представям си го като човек, на чието рамо по женски си поплаквам след всички битки. И винаги бих дала цялата си обич и същество на човек, който истински ме обича и ме подкрепя.

А какво най-много те дразни в мъжете?

Бягам от мъже, които мрънкат повече от нас жените. Мислех си, че е типично женска черта, но уви. Рядкост са мъжкарите, които в колкото и трудно време да живеем намират начин и сили за по-добър живот. Друга част мъже пък приветстват еманципацията с широки обятия. Да, но никак не се чувстват добре в това равенство или превес, ако той е финансов. Защото като магистър психолог смело мога да кажа, че мъжкото начало си е силата. Когато един мъж усети психическо или недай Боже икономическо превъзходство у една жена става страшно. Мъжкото начало е потъпкано, проявяват се комплексите за малоценност и несъответствието между това, което искат да бъдат и това, което са и оттам тръгват всички проблеми. Казала съм „никога” на неуравновесени психически  и неориентирани в икономически план мъже.

Родена си в Перник, градът, на който са посветени най-много вицове. Кой е любимият ти?

Обичам лафовете за Перник като например този, че романтичната вечеря по пернишки е бой на свещи. Но напоследък с приятели си разказваме един граовски виц, който не по-малко важи за Перник и региона:
Пене и Вуте си говорят:
- А, бре, Пене, траеш си, нищо не казваш как върви семейнио живот?
- Е, па, Вутее, що да ти кажем. Земах жена като мислим, че готви като мама. А она пие като тате…

Ще бъдеш  част от празничния концерт по случай празника на Перник. Какво си подготвила?

На първо място искам да благодаря за поканата на кмета на града инж. Иван Иванов, както и на зам.-кмета по културата инж. Юлиана Ефремова. Голяма отговорност е този концерт за мен, защото ми е поверена финалната част на празника на 19 октомври. Ще работя с голям екип, танцьорите от ФА "Български ритми", както и огненото шоу на група FIRE STARS, които са добре познати от видеоклиповете ми към песните "Мари, Марийко" и "Айде, Яно". Разбира се, ще изпълня и песента за Перник, която подарих на града преди няколко години. В момента сме в трескава подготовка и репетиции. Каня всички мои съграждани, приятели и почитатели на площада на един спектакъл с много изненади, който аз и моят екип им подаряваме от цялото си сърце.