SeTaaBrat: Pavell & Venci Venc’ – да скъсаш веригите

Снимка: Вирджиния рекърдс

1 / 8

За кратко време Pavell & Venci Venc’ се превърнаха в любимци на публиката. Да ги слагаш в някакво клише или пък песните в някакъв стил е безсмислено, защото обичат да експериментират с всичко. Миналата година те превзеха класациите с романтичното парче "Единствената", сега на 1 април предстои премиерата на "SeTaaBrat".
 
Задава ли се нова философия сред младите, как се твори по време на атентати, за модерните вериги на обществото и вървят ли ръка за ръка музиката и любовта? Pavell & Venci Venc’ пред Dnes.bg.
 
Превръща ли се във философия Setaabrat?
 
Pavell:  За философията може да говори Венци, защото той беше човекът, който запали искрата Setaabrat. 
 
Venci Venc’: В основата е силата да се абстрахираш, да си кажеш, че няма да ти пука за тия неща, за които не трябва да ти пука. Животът в 21 век е пълен с "куки", които те хващат и те карат да се чувстваш предаден. Това са модерните вериги на обществото, на битието, на начина ни на мислене. 
 
Pavell: Setaabrat е нещо като бохемия с отговорности.
 
Защо на 1 април, има ли символика?
 
Pavell: Почвам да вярвам, че все ни случва да правим премиери на популярни дати, без да е търсен ефект. Миналата година песента "Единствената" се появи на 14 февруари. Това е най-романтичното ни парче и много искахме да излезе през октомври, после си бяхме поставили нова цел - декември. Просто технически проблеми ни забавиха. Сега новата ни песен също си намери датата.
 
Venci Venc’: Винаги ни се случват правилните неща в правилното време.
 
За какво ви е Setaabrat?
 
Pavell: За оная, на която й е само за парите, ми е ‘се таа, брат"...
 
Venci Venc’:... И за оня, на който завистта му е в очите, ми е ‘се таа, брат!
 
И двамата сте не само изпълнители, но и създавате музика. Как се твори на фона на атентати и влияят ли ви въобще?
 
Pavell: Естествено, че влияят. Във времена на война музиката, особено модерната днес, остава на заден план като нещо ненужно. Хората мислят за оцеляването си, не ги интересува, че някой е изкарал нова песен. И всъщност ние ставаме безполезни в една такава ситуация. От което ме е страх, защото става все по-реално, атентатите стават все по-чести...
 
Venci Venc’: И в същото време музиката се явява като един малък прозорец светлина, който дава надежда. Когато посланието на една песен е мотивиращо, когато ти показва една различна гледна точка от това да мразиш, тогава намираш начина да направиш света по-добър. Музиката е една пътека, мост към това да можеш да промениш света. 
 
В тази връзка не се ли загубиха посланията в родните песни, набляга се повече на битовизми?
 
Pavell: Факт е, че има много песни, написани на конвейр, които се свеждат до потребности като секс, наркотици и рокендрол...
 
Venci Venc’: Те няма как да липсват, но може би не трябва да са само те акцента. Има важни неща, които трябва да се кажат. Допреди 3 години се занимавах с маркетинг и си мислех, че целият ми живот ще мине зад бюро, правейки стратегии на известни брандове. И ще продавам на хората нещо, което ги трови. В един момент се запознах с моя брат (Pavell - б.а.) и осъзнах, че с една песен можеш да промениш съзнанието на цяло едно поколение, на цял един свят.
 
Мислиш ли, че една песен може да направи това?
 
Venci Venc’: Да, дори едно изречение от песен може да го промени.
 
Венци, с какво ти помага маркетинга сега? Сам каза, че не е било твоето да седиш зад бюро?
 
Venci Venc’: С всичко. И го бях приел, че е моето, че ще бъда зад бюрото. Срещата ми с Павел даде старт на промените. В този живот можеш да избереш две неща и винаги едното го губиш за сметка на другото. Или избираш свободата, или сигурността.
 
Сега чувстваш ли се несигурен?
 
Venci Venc’: Да, и това е най-хубавият момент от живота ми. 
 
Какво ви мотивира да бъдете музиканти в България, като се има предвид малкия пазар, голямата конкуренция?
 
Pavell: При мен нещата започнаха достатъчно рано, когато бях глупав да не обърна внимание на тези фактори. Ако трябваше сега да си избирам професия, да се уча на всичко това, може би нямаше да тръгна по този път. Но бях на 11, когато се влюбих в Еминем, в историята му. Започнах да пиша текстове, а на 15 записах и първата си песен. Сляпо вярвах и исках да бъда музикант. Превърна се в хоби, а после и в професия. Беше борба, но си струваше, а сега си имаме своето място. И може да влияем. При музиката не важи докрай правилото, че търсенето определя предлагането. 
 
Venci Venc’: Въобще даже. Ако си добър и истински - ще те търсят. Ако си фалшив и правиш всичко за пари, за слава, за това да можеш да си платиш тока - тогава си дребно човече и не можеш да бъдеш герой.   
 
Но ако сме честни, много български изпълнители работят точно, за да си платят тока.
 
Pavell : Не може всеки изпълнител да бъде супер успешен...
 
Venci Venc’: Тогава ставаш супер успешен художник, или мениджър, или производител, или млад фермер. 
 
Все си мисля, че един артист не би трябвало да се задоволява с някакво средно положение?
 
Venci Venc’: Познавам Павел, познавам и себе си. Никога не сме си казвали: "Братле, ще сме най-добрите, най-великите". Винаги сме знаели, че преди всичко искаме да кажем нещо чрез песните си.
 
Pavell: Когато пристигнах в София, си бях поставил за цел да изкарвам поне една средна работна заплата от музика. Това щеше да ме направи супер щастлив. Отне доста време, докато се случи, но се случи.
 
Сега как бихте дефинирали успеха за вас?
 
Pavell: Ще бъда много конкретен. Сутрин да ставам, след като съм се наспал, вечер да си лягам, когато ми се доспи. А помежду им да правя онова, което обичам. Това е голяма свобода и много малко хора могат да се похвалят с подобно ежедневие. Говорим за малките неща.
 
А какви са посланията, които искате да отправите с музиката си?
 
Pavell: Ние сме малко шизофреници за музиката, разпростираме се в много стилове. Експериментираме от супер баладични песни до твърд хип-хоп с пиперливи текстове. Но държим да има послание в песните ни, да мотивират. Аз самият се вдъхновявам от успели личности като Айнщайн, Чарли Чаплин, Стив Джобс...
 
Venci Venc’: От моя гледна точка е хубаво винаги да има провокация, за да създадеш потенциал в съзнанието за тези послания. Да има ирония, дори понякога леко вулгарна заигравка с ума. Например нещо толкова просто като "Знаеш ли кой видях, брат, знаеш ли кой видях" - няма значение какво си видял, какво си чул, важното е какво си направил.
 
Говорим си за послания на фона на постоянните изводи, че в България остават необразованите...
 
Venci Venc’: В България остават най-железните хора, много е лесно да избягаш. Баба ми, която ме е отгледала, ми е казвала, че не можеш да избягаш от всичко, от което те е страх.
 
Pavell: Да пътуваш е най-ценното нещо на света, най-смислено изхарчените пари. Но да си заминеш завинаги, особено ако си изживял първите 15 години в родината, за мен е авантюра. Но има хора и хора. Чичо ми замина преди 5-6 години с цялото си семейство в Германия. Тук опитваше с честен бизнес да си изкарва прехраната, на няколко пъти започваше от нулата. Когато има неща, с които не можеш да се пребориш легално, накрая ти писва и обстоятелствата те карат да емигрираш. Но тук гледаме по-философски на нещата, не единични случаи, когато хората имат абсолютното право. На нашето поколение от години се насажда, че навън е по-яко, по-лесно. Едва ли не, че ако миеш чинии в Лондон, е по-хубаво. 
 
Venci Venc’: На мен просто ми липсват приятелите. Останахме двама-трима, които сме железни и сме тук, защото обичаме България. 
 
Не е ли малко абстрактно това: "Обичам България"?
 
Venci Venc’: Това не е държавата, това е мястото, където Бог е избрал душата ти да се роди. 
 
Pavell: Има много неща, които не харесваме в България. Но и бабите ни са България...
 
Venci Venc’: Кой да остане - някакви хора, които ще ги бутат в рейса ли? Всичко е баланс. Всеки един човек чувства къде е ролята му.
 
Pavell: Аз бях голям песимист, но когато мечтите и целите ми започнаха да се сбъдват, се превърнах в оптимист. Всеки, който търси своя път или своята легенда, ако цитираме Паулу Коелю, България ще е много по-добре.
 
Вече и музикантите цитирате Коелю, той си е запазена марка за "моделките". Всъщност ако се огледаме - родният шоубизнес май е окупиран от читателките на този автор?
 
Venci Venc’: Според мен повечето дори не са го чели. Той защо е успешен? Защото казва нещата простичко и смилаемо. Затова го разбират и манекенките, и майка ми, и баба ми. 
 
Pavell: Истината е, че "Алхимикът" е тънка, а манекенките са прекалено заети да четат дебели книги. 
 
Venci Venc’: Сега да не ни разберат погрешно. Обичаме манекенки, но обичаме и красиви същности и души. 
 
Кариерата помага или вреди на връзките с жените?
 
Pavell: Тук с него сме като Ин и Ян. На мен много ми помага, но отсреща имам човек, с когото сме в една сфера. Знаем, че често влизаме в роля и да речем една снимка с фенка не означава нищо. Но виж при Венци...
 
Venci Venc’: На мен ми попречи много. Разбрах го в единствения момент, в който съм усещал любовта, каквато хората я описват. Поради факта, пътеката, която ние следваме, ни прави трудни за осъзнаване. Никой не може да извърви една миля в твоите обувки и да каже: "Сега разбирам на теб какво ти е". Защо си бил там, защо си направил нещо, защо си артист, защо не си човекът, който очакват и искат да виждат в теб… 
 
Pavell: Трудно му е да обясни защо пипа задника на танцьорката на сцената. Това са неща, които трудно се обясняват. 
 
Venci Venc’: Това е роля! Всъщност май не е...
 
Pavell: По принцип това е роля, но това сме ние. Ето, аз съм по-обран, на сцената не ми хрумва да се заигравам с танцьорките. Докато Венци е по-луд, дори и на дискотека като отидем, си ги пипа. На сцената още повече, защото тогава е център на вниманието, "краде" от енергията на феновете и това избива върху задника на танцьорката. Много е трудно за възприемане, ако имаш половинка. 
 
Venci Venc’: Затова още търся толерантната дама за мен. Да знае, че съм такъв и това да не влияе на отношенията ни. 
 
Pavell: Сега ще предложим промяна в законодателството - да въведем многоженството за моя брат.
 
Ето, това е причина да емигрираш, в някои държави е позволено?
 
Venci Venc’: Не, няма шанс.
 
Pavell: Пък и българките са много красиви.
 
Да се върнем към новия ви проект “SeTaaBrat”. Режисьор на видеото е Людмил Иларионов - Люси, който си носи етикета на чалгата. Всъщност напоследък доста често сравняват хип-хопа като новата чалга. Това дразни ли ви?
 
Pavell: Тук става въпрос за посланията. Чалгата не е само люти гюбеци или пеперудки, но с това я свързваме. Ако в една песен - рап, поп, рок, посланието е същото, то придобива този етикет и сравненията са неизбежни. Вярвам, че ако песента е яка и хората я оценяват, няма как да ти сложат какъвто и да е било етикет, освен "добра песен". 
 
Venci Venc’: Живеем във времето на етикета и се връщам на маркетинга. Всяко нещо е продукт, който се продава и купува. Етикетът е предразсъдък, а предразсъдъкът е нещо грешно. Дали след 100 или 1000 години, вярвам, че ще се роди една нова религия, която ще бъде религията на толерантността. И тогава всеки човек ще има правото да бъде това, което е. Да бъде там, където иска. И може би няма да има атентати. 
 
Pavell: Колкото до Люси... Ако си пичага в живота, пак ще има едни 10%, които ще ти сложат етикет. Това си е някакво математическо правило. Когато те познават 50 човека е едно, когато са 500 000 - друго. Етикетите и при нас, и при него са неизбежни. Останалото е това, което наричам "10 години кариера". Когато ги направиш, етикетите остават на заден план и истината изплува - какъв си, какво си направил. Люси е професионалист, цени труда си и не отказва на никого, който също оценява труда му. Работи, стига да хареса песента - това е много важно. 
 
Venci Venc’: Люси е и артист, това е заложено в него и няма как да се промени. И аз като малък крещях пред входа рими, които си мислех, че ще издам в стихосбирка един ден. Е, не е стихосбирка, но пък са в песните ни. Във всеки жанр има хубави неща, просто артистът прави това, което мисли за естетическо и стойностно.