Устата: Живеем в странен комунизъм и пак трябва да внимаваш какво казваш

През последните години Устата не е толкова активен на музикалната сцена, но всяка негова песен успява да провикира внимание както с посланията си, така и визуално чрез клиповете си. Пиперливият му език му гарантира сериозно присъствие на стендъп комеди сцената, но със сигирност творчеството му има още по-голям отзвук. Така беше с "Шарени джендъри", така е и с последното му парче "Свобода на словото", като интересът към него надхвърли родните граници. Клипът е сниман в Москва, Брюксел и София, като кадрите от Червения площад доведоха и до допълнителни асоциации. Изместват ли те самото послание на римите на Устата, за политиката в текстовете, командват ли ни посолствата, за живота му като баща в един динамичен свят - Устата пред Dnes.bg.

Клипът към песента "Свобода на словото" предизвика доста реакции, най-вече заради снимките в Москва. И всъщност какво е твоето мнение за свободата на словото?

В момента, в който ми дойде идеята за такъв тип клип, исках да бъда изключително обективен - да снимам в Москва, в Брюксел и в средата - София. Ако синтезираме песента накратко - какво значение има, ако ние получаваме нареждания от посолството - независимо дали е руско или американско. Няма никакво значение, ако ние не следваме собствения си интерес. Снимах в Москва, казват там няма свобода на словото. То по време на война е трудно да има, но как е в Брюксел, тама има ли свобода на словото? Ами ако изляза там и кажа, че има два пола на земята - мъж и жена? И в двата случая резултата е един и същ - ще бъда арестуван, порицан, канселиран.

Свободата на словото е много важно нещо за самия живот на всеки човек. Напоследък се замислих кога човек я има и даже мисля следващото ми шоу да стъпи на основата на тези мои разсъждения. В исторически план колко хора са загинали за това, което са казали на глас? В кое време на живота си човек има свобода на словото - като се роди не говори, като малко дете родителите казват спри, недей, не говори така... Не е казано, че трябва да са невъзпитани, но някой друг говори вместо тях. В училище си длъжен да кажеш това, което е мислил автора, т.е. пак някой друг. Няма да забравя един случай. Аз съм дете на прехода, а сестра ми е 8 години по-голяма. 1996 година трябваше да правя анализ на стихотворение на Вапцаров. Аз реших, че няма да уча от учебника от тази година, а по този на сестра ми. Той беше написан от Панталей Зарев и реално на изпита използвах това, по което е учено 8 години по-рано. Учителката ми каза "Какви са тези глупости, които ми говориш, Иване? Отвърнах й: "Госпожо, това е от учебник, по който са учили преди 8 години. Което показва, че и като си ученик няма свобода на словото, трябва да разсъждаваш по предначертани учебници. Като се ожениш свободата на словото приключва, като остарееш пак нямаш думата, тогава тя е на децата. Е, в този момент, в който съм аз в момента мисля, че мога да си позволя да кажа какво мисля. Дали е вярно или не е друг въпрос, но си нося отговорността за мнението, което може да не се хареса на мнозина.

 А всъщност какво искаш да кажеш, защото новата ти песен има по-глобален замисъл?

Времето, в което живееш, трябва да ти дава възможност да казваш какво мислиш. Затова и замисълът на клипа е такъв - между старото и новото. В песента се казва "една боза струваше 6 стотинки, един виц - пет годинки". Дори и да е преувеличено, вицовете се разказваха на тихо. Сега в момента, което много ме дразни е, че трябва да вървим в една посока, този нов вид комунизъм е много странен. Може да не е толкова хард като предишния преди 80 години, но се слагат много големи ограничения в изразяването на хората. Трябва да внимаваш какво казваш, и не само това, трябва да лъжеш! "Свободата на словото" е резултат от "Шарени джендъри". Тази нова политика, тази джендърска идеология, която няма нищо общо с гей хората. С тази песен останах малко неразбран, беше парадоксално как половината от тази общност ме нападнаха, а другата казаха "да, прав си, стига с тези демонстрации". За мен гей парадите не са събития, на които се бориш за някакви права. Защо да нямам право да изразя какво харесвам и какво не? Терминът "език на омразата" се използва постоянно, стана така, че не можеш да кажеш какво харесваш.

Примерно, ако кажа, че харесвам Москва. Защото аз не бях ходил там и наистина ми хареса този град. И като се върна тук защо да не мога да кажа, че харесвам Москва?

- Вероятно заради контекста на войната...

Тази война не е Москва. Не е човекът, който като разбра, че съм българин каза "ела да пием коняк". Тя не е църквата "Василий Блаженний", не е пиколото в хотела. Войната е съвсем друго нещо, да не говорим, че това не е война между Русия и Украйна.

Усещаш ли в тези първи дни на песента и клипа негативизъм заради това, че вътре има кадри от Москва? Още повече, че в България сме разделени на темата Русия и е много чувствителна.

Много мислих преди да направя песента и клипа. Дилемата беше или да отида и да го снимам, или въобще да не правя нищо, да кажа майната му, няма да си създавам проблеми. Бях готов за голям хейт, но съм изключително учуден, че не се случи. Явно на хората им е омръзнало от тази нова либерална политика и се получава много интересен парадокс - дори хората, които не са харесвали комунизма и социализма, имат някаква нотка носталгия към него. И са готови да приемат някакъв социализъм вместо тази сутеньорска политика в момента. Когато става въпрос за социалните мрежи, явно моите последователи над 90% харесват посланията в песента. Аз не казвам нищо лошо, казвам, че за 1300 години кръвта са ни пили толкова гадини. Кое не е вярно? Сега обаче хората не могат да повярват, че големите звезди в България са политиците. Не са театрали, не са художници, певци, актьори. Новините са криминална хроника плюс някаква проганда, особено за войната. Тази война не започва 2022 година, но ми прави впечатление, че новини преди 10 години, които са съществували - вече са изтрити. Като отидох в Москва исках да видя каква е тяхната пропаганда. Бях готов да ме арестуват на Червения площад или да ми изтрият материала, но в крайна сметка нямах никакви проблеми.

Какво видя от тяхната пропаганда?

В самата Москва беше почти никаква. Видях единствено една алея със снимки на загинали деца в Донбас, която е направена преди години. Другото, което видях е, разбира се, по телевизията. Там е пълно с публицистични предавания, в които се засяга войната.

Мислиш ли, че посланието на песента ще бъде разбрано по начина, който ти си го замислил?

Не, ще се изкриви.

Притесняваш ли се да не попаднеш в списъка на "канселираните"?

Не се притеснявам. Какво значи да бъда канселиран? Да не ме канят в сутрешните блокове на телевизиите да говоря на някакви невероятни теми като кои са ми любимите ястия? Какво готвя вкъщи, къде ще прекарам празниците и какво ще пожелая на феновете? Мисля, че и зрителя не е толкова глупав да гледа някой на автопилот. Интервюатата приличат на едно бракосъчетание - излиза жената от гражданското и казва един и същ текст 20 години "Скъпи влюбени...". По същия начин се чувствам като гледам интервюта на колеги или хора от шоубизнеса. Според мен вината е в журналистите. Не че трябва да унижават госта си, но трябва да го накарат да каже нещо различно, нещо истинско.

Самите интервюирани обаче дали искат да излязат от този захаросан модел?

Така е, но тези притеснения показват закърняване. Мен ме питат защо не записваш нови песни. Защото няма какво да кажа. Когато преди години станах популярен винаги съм казвал, че искам да правя песни, които да разтоварват хората, да ги забавляват. Сега и да искам не мога да направя такава песен, сигурно съм остарял. Или пък се притеснявам как ще протече живота на двете ми дъщери в такава обстановка. Сега повечето неща ме влудяват. Много от пороците са свързани - хазарт, наркотици, престъпления, домашно насилие.

Ще те върна малко назад - направи един речитатив за Македония, после подкрепи борбата срещу Истанбулската конвенция и джендърството. Това говори за някакъв тип навлизане в политиката, имаш ли интерес?

Нямам. Но ако мога да повлияя на хората - ОК. Не смятам, че влияя с нещо лошо. Това, което ме смущава в политиката е тази прекалена наглост. Да излезе някой, да лъже, да прави всичко наобратно, което е обещал и накрая да каже, че го прави в името на евроатлантическите ценности. Побеснявам...

Ти какво влагаш в понятието "евроатлантически ценности", защото у нас то е разтегливо и често се използва за дъвка?

"Евроатлантическите ценности" се превърна в едно към едно с познатото преди години - да те възпитаваме в дух на комунизъм. През целия демократичен преход това, което видях е, че всеки трябва да се прекланя и да се навежда за пари. Не съм съгласен за много неща, ето сега и за тези БТР-и. Не сме задължени да ги даваме при това положение на хората.

Идва логичният въпрос "Кой е Устата, че взима отношение за БТР-ите?". Какво знаеш ти?

Знам, че бях в Пловдив, падна един сняг 20 см и затвори магистрала "Тракия". 15 години по-рано, на път за участие към Балчик отново натрупа и автобуса ни поднесе и закъса. И тогава ни издърпа БТР. Като са негодни за армията, да се използват в услуга на хората - за разчистване, при подобни бедствия.

Пак опираме до чисто политически решения дали трябва да даваме оръжия на Украйна?

Моето мнение е, че не трябва.

Но ние сме част от ЕС, от НАТО, които подкрепят Украйна?

Хубаво, ние сме вътре, но сме на резервната скамейка. Как посреща и изпрати канцлерът на Австрия нашия премиер за Шенген? Каза, че нямаме сигурност на границата. Ми да изпратим БТР-ите на границата и да пазят. Монетата винаги има две страни. За мен най-добрият е да има преговори. Войната няма да спре като даваш оръжия. Трябват решения, които не се взимат от Украйна, не се взимат и от Европа. Не искам да се превръщам в защитник на Русия по никакъв начин. Но не бяха ли изпуснати моменти за преговори или пък няма жеалния за такива? Както се случва сега при Палестина и Израел. Ужасна война, и то ужасна, защото загиват деца. Не може да бъде оправдано. Въпросът е, че тези решения не се взимат. Няма какво да се лъжем - Русия няма да бъде заличена, както и САЩ няма как да изчезне. За мен е грешно да мислим, че Русия или САЩ може да загубят.

Как виждаш ЕС като бъдеще?

Не съм историк, но мисля, че най-добрите години на Европа са били преди появата на Хитлер. С идването на нацизма и комунизма тя е разпарчетосана. При създаването на ЕС е имало едни намерения, но съюзът се е превърнал в сателит на САЩ. Не мога да разбера защо в България не остана никаква промишленост, сега искат да пречупят гръбнака на енергетиката ни. Моето село е в този регион и знам как хиляди семейства разчитат на работата си там. Притесняват ме теми като зелената сделка, глобалното затопляне, за мен там има големи измами. Но това е моето мнение, не искам да излиза сякаш разбирам от всичко. Това са теми, които вълнуват всички и нали това е свободата на словото - да кажеш какво мислиш.

Ако трябва да посъветваш дъщерите си къде да живеят - какво ще им кажеш?

Голямата иска да живее в Южна Корея, влюбена е в тяхната култура. Аз изключително много харесвам източните народи. Япония винаги е била за мен еталон на чест, запазили са ценности. В Москва също видях, че се обръща на малки, но важни неща от рода "станете и отстъпете място на жена в автобуса". Едно време и тук беше така, сега не ни интересува кой въобще се качва в автобуса. Ако се загуби детето ви, показват какво трябва да се прави. Рекламите не са като тук, а еди-кой си завод търси двама служители, IT фирма търси пет човека. За мен е тъжно...

Може би у нас липсва един консервативен модел, който да се изправи срещу налаганата либерална политика?

Този неолиберализъм е пагубен. Сещам се за една случка в Австрия с дъщерите ми, които ги заведох на коледен базар. Малката 10 пъти я питах дали й се ходи до тоалетна и накрая на базара нямаше вече накъде. Влизам в мъжката тоалетна и се питам - Ами сега, ако някой ме спре? После си казвам, че имам отговор - ще кажа, че тя се чувства момче. Както изпях в "Шарени джендъри" - "вече се обърках и не мога да сметна, колко са мъжете в дамската тоалетна". Може ли някой да каже, че се чувства вълк? Мъж, който си е направил операция, работи в резерват. Трансджендър вълк. Има един филм "What is a woman" - един журналист, Мат Уош, обикаля цяла Америка, среща се с хора с всякаква сексуална ориентация и задава само един въпрос "Какво е жена?". Включитело задава такъв въпрос и на масаите в Африка. Много интересни мнения, включително има и хора, които не му отговарят, защото въпросът бил дискриминационен.

Българите обаче сме по-консервативни, мислиш ли, че може да стане това и у нас?

С такива отгоре, които са готови да следват всякаква заповед, може да стане. Ето, ще отварят Конституцията. Не помня кой член беше - в него пише, че "бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Само трябва да се премахне "мъж и жена" и картината става друга. Например аз мога да се оженя за кучето си и то да наследи апартамента ми. И ще бъде законно. Трябва да има някакви морални и нормални граници.

Въпросът е кой ги поставя тези граници?

Природата ги поставя.

Да, но кой може да определя на даден човек какъв иска да бъде? Пак опираме до свободи...

Всеки да бъде какъвто иска? Тогава ще стане анархия. Много мои приятели се върнаха от Англия и САЩ, като една от причините е децата им. Като издадох "Шарени джендъри" много хора ми се обадиха от Австрия, Канада, Великобритания и САЩ - в училищата вървят беседи за смяна на пола, как децата трябва да взимат тези решения. И ми казаха, че ако това парче съм го направил там е щяло да ме обесят.

Това означава, че в България има свобода?

Все още могат да се казват някои неща на глас, защото все още имаме не евроатлантически, а християнски ценности.

Къде тогава е църквата ни срещу тази нова идеология?

Няма я никаква. Но всъщност, дори ако някой има мнение по дадена тема, без крайното решение на църквата не могат да направят нищо сами.

Всички си спомняме становищата на църквата преди концерта на Мадона у нас, но когато говорим за запазване на християнските ценности - липсва.

Обяснението ми е, че "евроатлантическите ценности" натискат християнските. За мен религията е едно от малкото неща, които може да прави хората по-добри.