DJ Sava: Избрах музиката пред емиграцията

След като преди месец ви запознахме с Emil Prize, eдно от главните лица на партитата Camp Sessions, сега ще ви представим едно ново и младо име на диджей сцената в България – Сава Тасев. По-известен като резидент на бар Петък в София и от година насам също като участник в Camp Sessions. С него си поговорихме за страстта му към музиката, досегашното му развитие, бъдещето, както и за ситуацията у нас.

Как започна твоето увлечение по музиката и диджейството? И как се реши вместо да си просто фен, да започнеш да се занимаваш сериозно с това?

От малък израстнах в такива среди, където музиката беше доста по-различна от традиционната. Първият тласък дойде от това, че от малък рисувах графити. Това е една култура, която има своите корени в хип-хопа, с който върви ръка за ръка. Като всяко дете съм правил всичко от бийтбокс до драскане на графити, които най-много ми повлияха. С течение на времето започнах да се интересувам все повече и осъзнах, че ми харесва да правя това. Сега в момента си направихме студио – моята мечта от момента, в който започнах.

Мечтая си за едно местенце, където да се  усамотя и да бъде насочено само към музика. И там в един момент мога да правя някой трак, в следващия момент да започна да миксирам, без никой да ме ограничава за силата на звука, от което моите родители много са страдали. Надявам се до няколко месеца – половин година да имаме някакъв продукт, който да предложим, но се опитваме всичко да е максимално качествено, затова няма да бързаме. 

В момента сме в бар Петък, откъдето ти си започнал да се развиваш музикално. Как се получиха нещата?

Аз тогава слушах dnb, след като поизоставихме хип-хопа, но честно казано все още не разбирах много. Опитвах се да правя някакви неща, но не бях особено успешен. И едно лято, на Малката текила в Созопол, чух DJ Fozzie да пуска и много ми хареса едно парче. Прибрах се в София, свалих си всичко възможно от него, но така и не го намерих.

Тогава започнах да слушам по-фънки неща и открих този бар. Оказа се, че една моя приятелка познава собственика и чрез нея успях да го питам дали може просто да пускам някой ден. Дойдох с четири записани диска, пусках два часа и главата ужасно много ме заболя. След известно време отново се видяхме и помолих да започна да пускам редовно. И така мина една година, в която се учих. Благодарение на хората тук се научих на много неща, оттук тръгна всичко за мен, и след тази година те ми предложиха да стана резидент на бара и нещата потръгнаха.

Да поговорим сега малко за музиката ти. Като начало как би представил стила си на някой, който не те е слушал, защото всъщност пускаш изключително разнообразно и винаги изненадваш публиката?

За някой, който не ме е чувал никога, в първия момент може да е малко стряскащ начина, по който се сменя стила, темпото, бързината. Но това нещо ми идва от тук, от бара, където нещата са доста разнообразни. Аз много харесвам тази свобода, защото не съм от хората, които обичат да си поставят граници.

Другото, с което си известен, са партитата Camp Sessions. Как се развиха нещата там?

Преди година и няколко месеца направих един собствен сайт, където да представям млади български артисти и да пиша постоянно за музика, за която тогава нямаше къде да се чете. Направих го сам и не беше нищо особено, но хората го харесаха. Бях влязъл в ритъма да ставам сутрин, да търся нова готина музика, да пиша за нея, след което трябваше да ходя на училище. Исках да направя такова парти и намерих клуб Sugar. За да се уточним трябваше да се свържа с Emil Prize, поканихме други диджеи и се получи. Не беше особено добре посетено, имаше около стотина души, но мисля, че хората се изкефиха.

След това Emil ме канеше с него и така получих предложение да се присъединя към Camp Sessions, което е добър начин да продължа това, което правя, и да достигна до повече млади хора. С времето успях и да се сплотя с другите от екипа и се научих на много неща от тях, като винаги се опитвам да стоя до пулта и да се уча, когато някой друг пуска. Това е и най-важното за един млад диджей – да стои, да наблюдава, да няма много претенции, да гледа и да внимава.

В какви други насоки се развиваш? Наскоро направи собствено парти, какви са идеите ти за в бъдеще? Диджей, продуцент или и двете?

В момента в България ситуацията е такава, че трябва да си едновременно диджей, продуцент и промоутър, което разбира се е доста трудно да се съчетае. В последния месец например се бях насочил главно към промоутърска дейност. Промотирах партито на Kormac, на което той направи един аудио-визуален сет, а наскоро имах и свое собствено.

Вдъхнових се за това преди година на едно парти, плених се от идеята да можеш да манипулираш аудио и видео едновременно. След това се запознах с нещата и реших да представя нещо с визуализации. Иначе сега се опитвам и да си довърша сайта, отново сам. Основната тематика ще бъде музика, но смятам да представям и други неща, които са ми привлекли вниманието. И ще се радвам на всякакви мнения, и на критиката. То е хубаво хората да не са на твоето мнение, така се получава разговор и дадена тема може да бъде добре обсъдена.

Следва и едно парче с Ogi 23 и Feel, в което аз се включвам с едни скречове. Дори наскоро беше представено по телевизията, но аз не се включих, тъй като масичката в студиото беше доста ниска и нямаше да се получи, аз съм доста високо момче (смее се).

Ти си все още доста млад. Много от връстниците ти решават да отидат в чужбина, каква беше твоята причина да останеш?

Първоначално и аз мислех да уча в Англия - икономика, каквото съм учил досега. Но реших, че ще се занимавам с музика по-сериозно. А аз можех да отида там и да продължа с музиката, но да пробиеш там е много по-трудно отколкото тук.

Тук хората имат по-голяма възможност да те чуят и да промениш тяхното мислене, да ги накараш да слушат повече музика. Докато там вече са се наслушали и новите имена много по-трудно пробиват. Затова реших да се опитам тук по някакъв начин да повлияя на хората. Това е малко плашещо разбира се, тъй като положението в България сега въобще не е розово, особено ако искаш да пускаш музика и да се занимаваш само с това. Много малко хора успяват да се занимават само с това.

Какво ще кажеш тогава на младите хора, които искат да се развиват в сферата на музиката?

Мога да дам съвет на хората, които сега в момента започват да се занимават с диджейство. Много от тях отиват на парти, виждат някой много известен диджей и начина му на пускане, след това свалят всичките парчета. Повечето не си ги купуват, защото е факт, че да си купуваш музика в България е трудно, цените са европейски. Всеки може да каже – „Спести една кутия цигари на ден и ще си купиш парче”, но най-малкото ти трябват толкова много парчета.

Аз когато мога си купувам музика, признавам си обаче, че не успявам винаги. И тези млади хора отиват вкъщи, свалят си парчетата, пускат ги, но нещата не се получават. Причината за това е, че тази звезда, която те виждат зад пулта, преди да започне да прави нещата така, е минал през толкова много стилове, прослушал е толкова много музика, за да може да се изгради. Това е начинът, не се опитвайте да копирате някой много известен диджей, а просто слушайте всичко, до което може да се доберете, не слагайте имена, не слагайте стилови ограничения. Търсете постоянно нови имена, бъдете в час какво се случва. И след време стилът ви сам ще се изгради. И аз не бих казал, че имам изградено звучене все още. Случва ми се и хората да не се изкефят, но се надявам с времето нещата да стават по-добри. Експериментирайте. В момента например в Америка избухва стилът moombahton. Самата му структура обаче малко прилича на „електронна чалга” тук в България. И когато се пусне на парти, хората се чудят каква е тази „електронна чалга”. А всъщност това е смесица между dutch house и reggaeton. И в момента стилът е много голям, искам да направя такова парти, за да видя как ще реагират хората, но не знам с кой да го направя. Трябва смелост за да излезеш и да пуснеш нещо ново, което не знаеш как ще се приеме. Много хора биха го възприели като нещо, близко до чалга, но в чужбина хората го чуват като нещо ново и екзотично.

Щом засегнахме въпроса трябва да попитам и за мнението ти за чалгата, не пречи ли тя на развитието на музиката в България прекалено много?

С времето осъзнах, че много от хората извън тази сцена излизат с изявления колко е зле чалгата. Дори едно списание имаше такава кампания. Никога обаче не сме чували някой от чалгата да излезе и да каже – dnb е много гаден стил. Те не ни обръщат внимание и не се занимават с нас. Ние се обявяваме против тях, но в крайна сметка пак говорим за тях. Може би една по-добра тактика е тотално да изключим, че това съществува, да бутаме напред с нашите стилове и може би това ще проработи. Това би трябвало да помогне, защото както се казва – лошата реклама е най-добрата реклама.

Тогава да поговорим за вашите стилове. Какво ще кажеш за сегашното положение, при което някои от имената станаха почти световни звезди?

От една страна това е добре, от друга – не толкова. Не можем цял живот да сме ъндърграунд. Хубаво е, защото ако някой се зариби от известните артисти, то има шанс да се поразрови и да потърси още други покрай тях и да стане фен. Лошото е обаче, че може да се изгубят много от дългогодишните фенове. Спомням си когато чух за първи път дъбстеп преди години, след това той започна да се разраства и ето, че избухна миналата година. С времето стана много популярен и се промени.

Всички хейтват Skrillex, но аз без да го харесвам особено смятам, че е само, защото е известен. Шоуто му е уникално. Хубаво е, че разпространи тази музика, макар че звученето му за мен да е малко истерично. Но аз така или иначе не пускам много дъбстеп, по-скоро само за разнообразие понякога.

Разкажи малко повече за живота на един млад диджей?
 
Програмата ми е следната – сутрин ставам, по-скоро на обяд, в 2 часа (смее се). Събуждам се с кафе и кола и започвам да се занимавам с програмата за идните седмици. Стоя главно в центъра през деня за да мога лесно да ходя на различни срещи, а привечер отивам в студиото и там стоя до 3-4 през нощта. Не е нищо особено, макар хората да си мислят други неща. Отвреме навреме обаче ти пишат всякакви странни хора със супер странни въпроси. Явно направиш ли над някакъв брой приятели във facebook, хората започват да ти пишат за всякакви неща. Наскоро едно момиче ми писа – извинявай, знаеш ли как се сглобява легло? Но животът е весел и не мога да се оплача.

автор: Атанас Пеканов