Бях обезверена, изобщо не исках да пея!

Мария Грънчарова е дъщеря на известния български изпълнител Борислав Грънчаров. Тръгва по неговите стъпки още в тийнейджърска възраст, а преди 15 години бе сред популярните изпълнители у нас. Следва разочарование от съвместната работа със Слави Трифонов и период от 13 години, през които тя бе далеч от сцената. Миналата година записа нова песен - "Повече", а през тази работи още по-усилено. Преди дни представи новото си предложение "Без сън", до дни се очаква и видеоклипът към него.

Ето какво сподели Мария Грънчарова пред Dnes.bg за миналото и настоящето.

Защо след 13 години отсъствие решихте отново да се върнете на сцената?

Защото сега е дошло времето. Категорично не исках да се връщам, бях обидена, обезверена. Нямах никакво намерение отново да започвам да пея. Но като че ли узря момента, в който се чувствах готова отново да изляза пред публиката. Имах нужда да правя това, което мога.

Какво точно ви вдъхнови отново?

Емоцията от това, че мога да правя музиката, която искам. Защото преди години нямах тази възможност.

През всичките ли тези години не сте имали тази възможност? Все пак много неща се промениха?

Не съм се чувствала готова или просто не бях намерила човека, с който да вибрираме на едни честоти. Е, сега открих този човек - Мага, който е автор и на двете ми песни. Той възприе моя начин на пеене.

А имахте ли желанието?

Честно казано - не. Желанието ми се появи спонтанно в един период, в който имах проблеми. Бях изпаднала в такова състояние, в което имах нужда да изплувам, да се почувствам сама за себе си по-значима. Категорично бях решила да не се занимавам с музика, единствено само като продуцент.

Песните ви са доста различни от периода, в който бяхте при Слави Трифонов?

Именно заради този период спрях да пея, заради тенденциите, които ми се налагаха и посоката към фолка. По никакъв начин не искам да се връщам към миналото и да се помнят нещата от този период. Не че ме е срам, но не искам.

През този период имахте готов албум, който така и не видя бял свят. Каква е съдбата му?

Този албум го направих с поп песни, защото от 14-годишна се налагах като денс певица. А това че някой друг искаше друга посока на движение, на мен не ми изнасяше. Тенденциозно този албум не бе издаден от БМК (музикалната компания на Слави Трифонов тогава - б.а.) именно защото таргетът е бил различен. В крайна сметка той остана за лична консумация и за приятели. Само една песен видя бял свят, независимо, че си финансирах целия албум - дуетът с покойния Владимир Грашнов.

Тези песни заровени в миналото ли ще останат?

Абсолютно. Миналото няма никакво значение. Живея сега и на момента.

Сега амбициите ви какви са?

Текстът на песента от миналата година "Повече", е показателен. Дошъл е моментът да искам повече, да се боря за това свое желание. С новата ми песен "Без сън", която е по мой текст, искам да покажа на хората, че най-важното нещо е любовта. Дори да е несподелена, невъзможна, важно е да можеш да обичаш, да даряваш любов, а не да я очакваш - тя ще дойде от самосебе си. И да не обичаш някого, защото е красив, богат или умен, а да го обичаш, защото го има.

На година по песен, това ли е планът?

Не, постепенно ще се засилват нещата. Другият месец ще излезе трета песен, един кавър на български хит. Мисля да продължавам с това темпо, защото смятам, че има една ниша в поп музиката, която да запълня - различното от комерсиалното, което се налага в момента. Искам песните ми да достигат до по-широка аудитория, не само младите.

Много от изпълнителите обаче се оплакват, че е труден достъпа до музикалните радиа и телевизии...

Аз съм оптимист, макар да смятам, че наистина се пуска малко българска музика. И изпълнителите правим всичко възможно това да се промени.

Има обаче и друга страна в тази полемика - че продуктите, които се предлагат не са атрактивни и не отговарят на вкуса на зрители и слушатели.

Може би има и такъв момент. Но пък аз съм със самочувствието, че правя и ще правя качествена музика.

Как се чувствате сред конкуренцията?

Никога не ме е плашила, може би поради факта, че съм започнала да пея на 14 години. Тогава имаше много по-малко изпълнители, но пък много по-утвърдени. Както успях в тези години да се наложа и да стана певица на годината, така смятам, че имам сили и сега. Но не ме разбирайте погрешно, не искам да се боря с конкуренцията. Смятам, че имам своето място и искам да правя това, което на мен ми е интересно, което го правя с удоволствие. Пък да става каквото ще.

Сега сама ли ще се продуцирате?

Да. Вярно, не е лесно, но пък е приятно и ме кара да се чувствам по-добре.

Не е ли твърде оптимистично сама да вършите всичко?

И да, и не. Много по-лесно е да имаш някого зад гърба си. Аз като започнах, ми помагаше баща ми като продуцент, впоследтсвие имах компания. Но от друга страна сега имам свобода да правя, което искам. Друг е въпросът какво може да ти коства. Трудно не трудно, аз имам някакви запазени позиции, колегите от бранша не са ме забравили, срещам добро отношение. Което ми дава сили да се справя с всичко.

Музикалните формати непрекъснато бълват млади изпълнители, това притеснява ли ви?

Има ужасно талантливи деца. Няма как да ме притеснява, и аз съм минала по този път и знам, че не им е лесно. Особено ако не попаднат на точните продуценти, на авторите, които да им напишат подходящите песни, договорите им да не бъдат заробващи.

Как се открихте с Мага?

Ние се бяхме открили преди много години, но така и не направихме нищо съвместно. Бях стигнала до БМК и се разминахме, заради песните, които трябваше да изпълнявам. Впоследствие, когато реших отново да пея се обърнах към моята приятелка и собственичка на "Жокер Медия" Лияна Мелик Пашаева и тя направи връзка с Мага. И той се зарадва, защото и двамата сякаш знаехме, че рано или късно ще работим заедно. Имаме обща посока за музиката. Няма случайни неща, може да не сме се виждали 15-20 години и да се срещнем случайно и да направим нещо много стойностно.

Каква е целта, която стои сега пред вас?

100 процента собствено удовлетворение, да правя това, което искам и съм способна. През годините се занимавах с частен бизнес, чувствах се пълноценна, станах майка, отгледах дете, което вече е на 14 години. Но не е достатъчно. Когато човек е творец те яде отвътре.

Как приема синът ви това завръщане към сцената?

Толкова е над нещата. Всичко, което правя му харесва, даже се учудва, че правя готини и модерни неща. Но той е свикнал, израснал е в такава среда. В семейството ми винаги е имало срещи не само с колеги, но и с актьори, не е нещо невероятно за него, че някой е популярен. Слава Богу, че със синът ми сме на една музикална вълна. Това, което донякъде ме изненадва, че не само той, но и неговите съученици слушат музика от 80-те и 90-те години, с която аз съм израснала. Без никакъв натиск. Има някаква носталгия явно.

Няма как да подминем темата за отношението на държавата към творците. Пресен е случаят с Борис Годжунов, с когото вашия баща беше в триото Бо Бо Бо. Има ли обида?

Естествено, че е обидно. По-скоро е жалко. Тези хора имат достойнство, не искат да просят. Моят баща е болен от рак, има метастази, предстоят му още операции. Но не иска да бъде съжаляван. Иска да получава това, което е заработил през годините. Не става въпрос за някакви високи пенсии. Иска си заслуженото. Години наред е вкарвал в Музикална дирекция имресарски права и комисионни, честно ли е да бъде оставен на инвалидна пенсия? Друг е въпросът, че едно цяло поколение певци е в забвение. В другите държави към старите изпълнители има уважение, техните песни са хитове. И у нас техните песни са обичани, но няма къде да ги чуеш. Има ли песен на някой от младите изпълнители, за която да се твърди, че ще остане във времето? И е много жалко, че тези хора са принудени да се появяват с проблемите си, да търсят някаква подкрепа.

Да, ако Борис Годжунов не бе влязъл в болница въобще нямаше да има никаква реакция. А баща ви почувства ли се обиден?

Баща ми е много позитивен човек, не се чувства обиден. В момента се опитва да се справи с въпросната ситуация с пенсиите. Мъчно му е, че така се получава, но ще се бори.

Среща ли подкрепа в тази борба?

Отчасти - да. В момента има разбиране в Министерство на културата, да видим дали нещо ще се получи. Сега поне им обръщат внимание, дано не е само чудо за три дни. Защото и следващите поколения ни чака същото.