Има хора, които обичат да правят добро. Те изпитват душевна наслада от факта, че са подали ръка на нуждаещ се, че са станали част от някоя "добра кауза". Тези хора не се ограничават с опита да си купят някаква своеобразна индулгенция чрез подхвърляне на дребни пари в шапката на някой просяк или уличен музикант. Те търсят някаква кауза, търсят своето направено добро, което да им донесе спокойствие и радост, че са помогнали. Те градят църкви, даряват пари за храмове, подпомагат лечението на болни. И обикновено правят своите добрини анонимно. Просто, защото вярват, че могат и искат да направят добро.
През последните няколко години безброй светли каузи успяха да обединят българите, а хиляди есемеси бяха изпратени да лекуват болни деца, да се обучават кучета за слепи и какво ли още не... Поредната кауза търси своите благодетели - филм за Васил Левски ще набира спонсори чрез благотворителни есемеси.
Историята трябва да се помни. Левски трябва да бъде популяризиран, за да не се получават абсурдни ситуации, в които тинейджъри казват, че не знаят кое е лицето на един от най-често срещаните портрети, както и какво е направил, за да е там.
Нима обаче трябва да се разчита само на емоционалното състояние на българите, на техния национализъм, че дори и на чувството им за страх от бъдеще, изпълнено с незнание и непросветеност, за да се направи филм за Апостола? Нима няма държавни институции, чиято основна отговорност е именно поддържането на националния дух, на просвещението и на знанието на средностатистическия българин? Каква е функцията на министерствaта на образованието и културата? Нима парите, които получават за своите проекти да са предназначени само за изложби, коктейли, презентации и...
Държавната субсидия за български филми за тази година е около 12 млн. лв. - казват, че е рекордна по размер. Образователното министерство също успя да си изпроси някой лев в повече за бюджета догодина. Нима при тях няма кадри, които да подпомогнат подобен проект, който не е толкова комерсиален, колкото насочен към поддържането на вътрешния патриотизъм на българина? Или пари за филми за Левски вече няма?
Всъщност защо да не си спретнем едно министерство на есемесите? В него целогодишно ще се събират дарения от анонимни граждани. Средствата ще отиват за сферите, които управляващите пренебрегват. Явно в случая общата анонимност е по-полезна от държавната безотговорност. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.