Днес не мога да скърбя

Вече няколко дена медиите ни облъчват с внушението, как днес трябва да скърбим за "патриарха" на Българската православна "църква", дядо ти Максим. Но, аз не усещам скръб в сърцето си за него.

Честно казано, той винаги ми е бил напълно безразличен, така както е била и водената от него църква в годините на преход, занимаваща се повече с това, как да извлече възможно най-големи печалби от имотите, които й бяха върнати, отколкото да се погрижи за паството си. Наместо стожер на духовността и обител на състраданието, българската православна църква се изроди в една чисто бюрократична структура, в която не битката за душите, а битката за кокала бе водеща в последните й години на "преход".

Именно благодарение на нейното активно бездействие навлязоха и много пагубни за психиката секстанстски "учения", като тези на йеховистите, на сциентолозите и ред други, забранени във всяка една държава пазеща гражданите си. Къде бе църквата, в ролята й на духовен стожер?

Колко приюта и кухни за бедни е открила тя, след като проповядва открито христовото учение, в което именно грижата за ближния е водеща като идея? Колко гладни нахрани, колко бездомни приюти, колко от имането си жертва за бедните? Фарс, фарс и лицемерие се крият зад фасадата. И точно затова, днес не мога да скърбя.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.