УХАНИЕ НА...НАДЕЖДА!

В съзнанието на хората собственото име Надежда е част от сакралното триединство от имената на сестрите Вяра, Надежда и Любов. Свързано със саможертвата и мъченическата им смърт в името на една идея, станала религия – Християнството. Пораждащо красиви представи и емоции. Особено, ако носителките му са надарени и с физическа красота. По времето на взрива на демокрацията, когато всички крещяха срещу БКП – БСП и подскачаха по площадите, някои красавици станаха символ на промяната. Малко позабравена, първата бе едно младо, лъчезарно, женско лице, което беше емблема на автентичното СДС, редом с лъвчето, Желю Желев и Петър Берон. Сега Лияна Панделиева от дистанцията на времето твърди, че никога не е била обвързана със СДС. Още на големия митинг на 7 юни 1990 г. тя е почувствала, че това е старта на голямата подмяна. Подробностите са в Интернет - юнското й интервю с Иван Гарелов.

Та именно това безукорно честно и неизкушено от егото момиче, красящо предизборните плакати на СДС, изчезна още тогава от политическия и медиен небосклон. Визията на красивата жена винаги е продавала стоката. И това го знаят отлично рекламодателите. Политическите „PR” брокери, също. Вакуумът бе запълнен и на местото на свежата девойка веднага цъфна зрялата красаваца Надежда, наречена от медиите и да не си кривим душата, от повечето мъже – „Хубавото Наде”. Венцехвалена от услужливи и продажни медии с прозвището „Синия ангел” на демокрацията. Но, какво ли общо може да има тя с достойната и велика Марлене Дитрих? Отказала дори на могъщия Адолф Хитлер приятелство и интимност. Харизмата и дълголетието на политическата и държавническата и кариера може да се сравни единствено с тази на нине управляващия държавата ни Бойко Борисов. Като всеки от тях, в борбата за кариера в политическата ни джунгла е използвал специфичните за пола си оръжия. В предишния си коментар изразих своя потрес от умелото използване от Б.Б. на медии, бизнес и властови структури, за издигането си на политическия и властови Олимп. От където вече цял мандат мята страшни, но нисковолтови мълнии към прежде управляващите. Освен приликите в главоломните си кариери, те са и първопроходци сред управляващите в непрестижната игра „менкане на съпрузи”, станала модна напоследък.

А ето и в кратце от Уикипедията данни за блестящата кариера на съперницата му: Надежда Николова Михайлова-Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009, но повече известна като Надежда Михайлова) е български политик, министър на външните работи /1997 - 2001 г./, народен представител в 37-то, 38-то, 39 –то и 40-то Народно събрание. Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 г. ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 г. е избрана за депутат в 37-то Народно събрание (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-то Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997-2001) в правителството на Иван Костов. Председател на СДС /2002-2005 г./, От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП. Последно – избрана е за евродепутат през 2009 г. като водач на листата на Синята коалиция. Пак от публичната и биография разбираме, че когато е аут от държавната ясла, освен като депутат, е на топли ръководни, обществени длъжности, явно не безвъзмездно. Същинско нашенско „материално момиче”, макар, че не е пропяла като Мадона.

Ракетата – носител, както е видно е здраво яхнатия СДС. Оцеляла е след многобройните отлюспвания в партията. Максимално е изсмукала предоставения и материален и властови ресурс. Дала и тя своя принос за агонията на СДС. Който, от подкрепено от милиони привърженици движение, се спаружи в партийка, поддържана от шепа реститути. Неприпозната като своя от бизнеса и широка част от дясно мислещите. По нашите балкански ширини, жените, преобладаващо правят кариера, покачени на раменете, или от скута на силните мъже, заели любимата в Ориента поза „шадраван”. Традицията е налице. Достатъчно е да се прелистят мемоарите на наши писатели и държавници от началото на миналия век и ще лъснат имената на Султана Рачо Петрова, Мара Белчева, г-жа Муткурова, г-жа Винарова и куп други любителки на задкулисната власт. Ползващи активно явните си и скритите под многобройните си фусти тайни оръжия. В духа на новото време, амбициозните представителки на нежния пол отдавна не се задоволяват със задкулисен диктат, като своите баби и прабаби. Еманципацията, интелекта и споменатите женски „чалъми” вече ги изстрелват начело на важни държавни служби, министерства, партии, че дори и държави. В последните две десетилетия от новата ни история жълтите медии хвърлят обилна светлина в тази пикантерия. Но тук, за сега, историята все още мълчи. И тя си има давностен срок. Но бдителната Елена Костова, след поднесения от съпруга и като щедър подарък гаража на ЦК на БКП на задружното тогава семейство Михайлови, спусна бариерата за по-непосредствени, освен служебните контакти между благоверния си и изкусителното Наде.

В течение на годините се оказа, че болшинството от кадрите на СДС са креатура на ДС и БКП. Активно работещи за подмяната. Предмет на гордост за Михайлова-Неински е липсата на картонче и съответно досие в службите преди промяната-подмяната. В същност това не е нейна заслуга. Твърде млада и едва завършила филологическото си образование, тя все още е г-жа „никоя”, отглеждаща малките си деца. Не заема ключов пост, работи като преводачка, журналист на свободна практика и като любителка се упражнява в поетичното поприще. Според МВР терминологията – „не представляваща оперативен интерес”.

Всеки от обладалите държавата ни политици остави някакъв словесен бисер, с който да бъде запомнен от поколенията: „За бога братя, не купувайте”, „Ега ти държавата, щом и бях зам.премиер”, „Ние ги хващаме - те ги пускат” и т.н. Не остана назад и тя. През септември 1999 г. в публичното пространство излиза запис, на който се чува, как по време на предизборен инструктаж в Ловеч, Михайлова призовава местните функционери на СДС да "нахранят" журналистите, за да ги спечелят на своя страна. И още. Преди години, гордостта на страната, външната ни министърка „Хубавото Наде”, държейки здраво лоста за управление на германския си колега, обучаващ я на висш дипломатически пилотаж в самолета си, изрази мнението, „че клошарството е личен избор, а не цивилизационен, или икономическа принуда”. След изтеклите от тогава години, когато явлението стана вече повсевместно, разбрахме, че е било право момичето. И то не без ентусиазираната и помощ.

Да... За онзи период тя бе все още „момичето”. Но годините се търкалят и тази година тя неусетно навъртя петдесетака. А както казва народа, след него - „Мамата си трака”. В младите си години, като в рекламата за медикамента „Трабестан”, тя „вдигаше самолета”, или рейтинга на партията си. Но старостта не прощава никому. Вече са видни първите и издайнически белези по лицето и. Според столичен таблоид евродепутатката не е щастлива в брака си. Нещо повече – Светлин Нейнски я тормозел и й тровел нервите с постоянни скандали, разказват близки до семейството. И тя буквално се е стопила. С торбичките под очите, кафявите кръгове и силно изразени скули, Хубавото Наде скоро ще се прости с прозвището си. Пак според тях дискомфорта и е причинен от проблеми в брака, започнали със студената война между децата им. Наследниците им от предишните бракове не били съгласни с тяхната връзка и не желаели да възприемат новосъздаденото семейство. Но къде ли при повторията са цъфнали и вързали? Вчера Надежда Михайлова - Нейнски най-сетне напусна СДС. Решението си съобщи в отворено писмо до медиите и лидера на „Раковски“ 134 Емил Кабаиванов. Неусетно в съзнанието ми възникна картината на откачане на пилотирания модул от ракетата носител. Кадър, излъчван многократно по „Дискавъри” и подобните „ченали”. В конкретния случай, изгарящата в атмосферата степен на ракетата е изпадналия в тази ситуация СДС. А Надежда е изстреляната в модула към Европарламента. Съвсем логично, след високопарната и лицемерна тирада за напускаането, в края на писмото е фразата: „Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна. Но оставам като евродепутат на Синята коалиция в Европарламента” А защо не напусне и Европарламента? Започва поредния предизборен маскарад. Новите костюми и маски се изготвят вече скоростно. Но, под тях ще се крият същите измамни мутри и муцуни, или вече техните преки наследници.

Както виждаме, нашите управляващи не са образец дори на елементарен морал. Но кой съм аз да се габаркам с едната ни НАДЕЖДА? Прашинка... Но, попадаща в очите на хората, ще ги накара да ги разтъркат и да провидят реалността!

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.