Мюдюрин

Днес тази функция е възстановена от 1991 г. и се нарича областен управител, назначава се от Министерския съвет и обслужва правителството. Затова всяко правителство назначава нови, свои управители, а те от своя страна си подбират персонал и антураж, имат си своя администрация, сграден фонд и пр.... След редица, приспивни членове и алинеи в раздела Местно самоуправление и местна власт на Конституцията, цялата общинска самостоятелност и власт, се ликвидира от чл.143 , който дава всички пълномощия на въпросният областен управител !? Ето само няколко доста зловещи факта, които в голяма степен показват ролята му в организирания грабеж и престъпна дейност на родните партии: - Няма никакви изисквания за образователен ценз, съдимост и пр... към управителя, достатъчно е да бъде послушен.

Може моментално да дъде уволнен и преназначен – води се „висш” представител на властта !? - Той разполага напълно с държавната собственост – отдава, продава, присвоява ...Той назначава Директори, Управители и пр... на държавните предприятия, както и тези с държавно участие под 50 %. - Под егидата на националните интереси (има се в предвид партийните, властвуващи в даденият момент), може да се намесва и решава всякакви въпроси от етнически, религиозни, политически, местно самоуправление, имуществени и частно- правни функции. Реално, това са правителствени, напълно упълномощени марионетки извършващи и извършили черната работа по приватизацията, ликвидацията и разграбването на държавната собствност от 1989 г. насам. Те са с осигурен висок, медиен „комфорт” и умишлено, много рядко попадат в обективите и писанията. Отговорете на въпроса – вие знаете ли кой е вашият областен управител и ще започнете да разбирате написаното !?

В началото се използуваше една опростена схема : Областният управител назначава партийно посочен водач (управител) на държавното предприятие. Той от своя страна с помощта на други, партийни симпатизанти ( обикновено роднини) източва всички активи на предприятието и го подготвя за ликвидация и фалит. Това се извършва даже и с директни кражби например: вземете най- важните части на стругове и фрези в къщи; после купете машините на скраб, като негодни, в битови условия ги възстановете ....

Всичко това става напълно безнаказано, защото предварително с решения още на „Великото” народно събрание са ликвидирани всички контролни и охранителни органи като – стопанска милиция, държавен и народен контрол и пр.... На тяхно място няма изградени нови, нито частни, нито държавни !? Народа наивно вярва, че парите се раздават в куфарчета от БКП, реално свои куфарчета има и раздава при определени условия всяка, властвуваща партия основно, чрез областните управители ! Ето и великият Алеко как го описва: „- А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра... Знайш, алъш-вериш е то, не е шега... Па да ти кажа ли правичката... (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?- И едните, и другите са маскари!... Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!... Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка - дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам...” В "додемократична" България, специализирано, министерствата разполагаха с всички производствени обединения, научни и развойни звена.

Средствата за развитие и иновации се даваха и контролираха централно, така се определяха и посоките на развитие. Имаше кражби, основно на материали, местно, социално облагодетелствуване, но в дребни, кокошкарски измерения в сравнение с днешните. Стремежът и задължението на всички беше да се печелят повече средства за държавата. Свалянето от длъжност с публично порицание, беше едно от най -тежките наказания. Законодателството предвиждаше по- тежки присъди за присвояване в държавният сектор. В последните години БКП рязко ограничи намесата в производствените предприятия и се търсеха кадърни специалисти, можещи и знаещи хора, работили и запознати със западното производство и технологии. Службите на ДС, активно доставяха промишлени и технологични навости, ембаргови образци и стоки, придобити по „сложен” път. Ограниченията да се търгува само в соц. лагера, липсата на собствени суровини, доведе до бърз фалит на много производства след неговото разпадане. Но доста печеливши от тях останаха, бързо и престъпно се приватизираха и днес се управляват от нашите, политически лансирани олигарси. Връщайки се на областните управители, в рамките на техните задължения влиза и опазването и грижата за държавните предприятия и имущество. Реално такива действия няма, няма наказания и отговорност, трябва да се отбележи, че напоследък действията им станаха по- предпазливи и рафинирани. Така крупномащабно се източи БДЖ, отчетени са дневни кражби над милион лева, почти без инвестиции в последните 23 години, успешно се подготви за приватизация – факт с товарните превози, предстоят пътническите и гарите. Подобно е положението с пощите, те имат поделения и сграден фонд в над 3000 места. Влезте в някое от тях, освен огромен, суетящ се персонал, ще видите мизерия, мръсотия и злобни физиономии. Същевременно държавните, пощенски услуги са едни от най- скъпите в света. Например за паричен, междуградски превод в лева се взема комисионна над 2,2 %!?

При получаване и изпращане се попълват документи, приличащи на автобиографии с всички възможни данни : трите имена, адрес, ЕГН, ЛК, дати на издаване и от кого и пр.... Чакането и тутането на застаряващи и с наднормено тегло служители се приема като нещо нормално, мизерната техника блокира по няколко пъти на ден. Логично възникват въпросите: защо тези държавни дружества нямат добро ръководство, защо не печелят пари за държавата, защо имат раздут щат, защо не се модернизират, защо държавата не прави никакви инвестиции в тях !? Отговора е лесен, защото на държавата управлявана от политически партии въобще не и пука за държавната собственост и хората. Българските пощи , както БТК, скоро ще бъдат продадени на чужди фирми за символична сума с позната корупционна схема. Колко общи пари, труд и енергия са вложени при тяхното създаване и изграждане няма никакво значение. Сега лозунга е друг „Граби, след нас потоп !” Та братя българи, дали края на света ще дойде на 21.12.2012г. за нас е без никакво значение. Нашите родни политици и партии, ни водят към нашия край с по- бързи темпове. Утехата, ако краят на света настъпи е, че догодина няма да имате физическата възможност, пак да гласувате за тях, да бъдете техни верни и „демократично” облъчени съучастници !

Това остана от Кремиковци Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.