Държавата и престъпността

Изявления от типа “Писна ми държавата да ме рекетира” и “Държавата не прави нищо за народа” ежедневно бомбардират световъзприятията на българина. От горните изявления логически следва не само ненужността на държавата, но и нейната престъпна същност и вредност за гражданите. Откъдето пък следва, че всяка клевета по адрес на държавата или неин служител е МОРАЛНО оправдана. Защото няма морал, който да извежда правила за подчинение на престъпника.

Така стигаме до един абсурд, утвърден като норма в представите на множество български "граждани" – всеки държавен служител е престъпник без нуждата дори от от доказване на противното. Както всяка една общност се поддава на паника, така и въпросното множество, издавайки призиви за смъртна опасност, е в състояние да предаде паниката си и на мнозина от останалите, които решават да се спасяват незабавно, защото не разполагат с време за проверка. Което пък превръща престъпленията и най-вече стопанските от тях, в борба за оцеляване и дори справедливост. Което оправдава горните лозунги като средство за домогване до властта и оправдаването на стопанските престъпления като нещо нормално, естествено и уж необходимо за оцеляване на държавата и нацията. И, когато дойде на власт партия, която ограничи печално известната практика на тотално надлъгване или просто направи нещо реално за държавата, свикналите на безконтролност й фабрикуват толкова абсурдни престъпления, че и цялото небесно ангелско войнство да беше в редиците й, да заприличат до един на дяволи. Което също като горното е логически неизбежно в резултат от наложената мафиотска максима, че колкото по-безконтролно и мащабно плюеш и клеветиш, толкова по-добра държава ще имаш.

Целия този омагьосан кръг налага да кажем нещичко за държавата.

Държавата действа чрез народа. Държавата обаче няма възможност да изпълнява моментните желания на народа, (както някои много обичат да обещават), а САМО желанията на част от него. Към ограничените възможности на държавата да удовлетворява желанията, се добавя и способността на народа да реализира желанията си.

Когато “народът” (към всеки конкретен момент народът е комбинация от онези групи, които най-активно въздействат върху властта) не е способен да приеме държавата си и отрича връзката си с нея, той става неспособен да постига желанията си като народ и попада под властта на престъпници, които използват глупостта му, за да унищожава сам държавата си в тяхна изгода.

Ако не вярваш, огледай се да видиш има ли просперираща държава, в която простащината да атакува и клевети толкова диво и така безочливо всяка представа за държавност, която не е удобна за престъпността. Огледай се в претенциите наоколо да видиш кой претендира най-арогантно и просташки у нас. Нима този просташки театър според теб може да има нещо общо с каквато и да било добросъвестна представа за държавата, или каквато и да било мисъл за просперитета й, освен онази, че като се ликвидира държавата, отново ще дойде голямото забогатяване?

Нима всичко това ти прилича на друго, освен на опит за реванш на онези, които са пропуснали да се награбят от държавното, и са готови на всичко, за да наваксат пропуските си? Кой ще създаде прираст на националния продукт за забогатяване на народа, след като същия народ е подлъган да иска ренационализация на раздържавеното с престъпната лъжа, че национализацията вече го е правила богат?

Нима не виждаш, че за същото въртене в омагьосан кръг, престъпността е превърнала в свои роби и черноработници простите и неуки хора у нас, да приписват простотията и престъпленията на всеки един, който се опитва да направи нещо за държавата си? Нима не виждаш организираната лъжа, измама и клеветничество в упорството на неграмотни прости хорица, с поръчението да се правят или на експерти, или на възмутени до простотия от уж неподлежащи на съмнение “факти”?

Нима вярваш на крадеца, който сочи невинен и вика: “дръжте крадеца!”, че полицая е тръгнал да гони сочения, защото е искал да остави кражбата ненаказана??? Ето това прави с държавата ни комбината между простаци и престъпници.

Погледни в линка долу откога е тази “славна” традиция, когато участник в най-големия до скоро атентат в историята, вместо да изгние в затвора, прави славна кариера заради заслугите си в опита за обезглавяване на държавата ни, а втората по големина партия у нас и днес продължава да се гордее с всичко това и да чества терористите и обезглавителите на държавата ни като герои, подигравайки се демонстративно с множеството български и международни закони: