Залезът на България

Пагубната съвкупност от няколко важни за функционирането на всяко едно общество фактори играят ролята на мощен катализатор, който неминуемо ще доведе до изчезването на обществената уредба и отношения, такива каквито ги познаваме днес и появата на нещо, което дори не сме и сънували, че може да съществува по тези земи, наречени днес България.

1. Демографски колапс
Все по-голямата емиграция и все по-ниската раждаемост са двата основни фактора, които обезлюдяват страната в последните 30-на години. Разбира се, освен влошената икономическа обстановка, решаващ фактор за бума на емиграцията са отворените изведнъж граници през 1990-та, останали затворени в течение на половин век преди това, по време на комунистическата диктатура. Това естествено доведе до ефекта на разрушения бент и през първите години след отварянето много от българите се изляха наведнъж в различните посоки на света. Това не се случи, например със Сърбия или Хърватско в такива мащаби, защото по време на комунизма в Югославия границите бяха отворени за излизащите да търсят своята прехрана по света нейни граждани. По различни данни в периода от 1990-та до сега България са напуснали между 1,6 и 2 милиона души. За цялата демографска катастрофа допринася и ниската раждаемост, но не трябва да забравяме, че това е вече и една тревожна Европейска тенденция. У нас обаче тя вече е преминала точката, в която тенденцията се превръща в бедствие.

Обезпокоителното е, че днес управляващите от всички цветове крият и неглижират факта, че вече над 50% от ражданите всяка година деца у нас са с майчин език различен от български. И лошото не е в това, а във факта, че това са най-вече деца от бедни малцинства, живеещи извън обществената и държавна структура, които нито желаят да се интегрират, нито политиците имат изгодата да положат усилия за интегрирането им в обществената схема, защото така имат един неизчерпаем източник на платени гласове и лесно манипулируем електорат.

Отрицателният прираст на населението у нас гони световни рекорди, което пряко бие и по възможностите ни за икономически растеж. Според доклад на Фонда на ООН за населението за периода 2010-2015 страната ни е и ще е с най-големия отрицателен прираст в света - -0,7% Така стигаме до омагьосаният кръг: Колкото повече намалява трудоспособното население, толкова повече се влошава икономическата ситуация в страната, а колкото повече се влошава тя, толкова повече намалява населението. Висококвалифицираните кадри, за които е лесно да намерят работа из развитите страни, масово напускат страната. И докато за голяма част от развиващия се свят проблем е демографският бум, то тук е точно обратното. Компенсирането чрез насърчаване не имиграцията е един работещ вариант в много от развитите страни, но той едва ли е приложим при нас. България ще става все по-бедна и няма да може да привлича квалифицирани имигранти, а останалите идващи по легален и нелегален начин чужденци ще бъдат главно неквалифицирана работна ръка, от която страната прелива и днес. Поради скоково увеличаващото се население на Африка и Азия, България няма да бъде подмината от последващи имигрантски вълни, каквито и мерки за контрол да предприеме властта, като строеж на стени по границите или драконовско имигрантско законодателство.

Така главният ефект от имигрантския поток и увеличаващият се дял на маргинализирано население ще бъде утежняването на и без това задъхващата се социална система, както и изостреното междуетническо противопоставяне в големите ни градове. В отдалечената провинция, отсъствието на държавата ще става все по осезателно и ще се образуват бели петна (територии), в които законът просто няма да може да бъде прилаган. Типичен пример за това можем да видим днес из редица общини на все по-обезлюдяващата се северозападна България, където застаряващото население на селата живее в страх, тероризирано от набезите на организирани шайки и банди.

Неизбежно все по-намаляващите работещи ще бъдат натоварвани с все по-големи данъци и осигуровки, за да могат да се покриват някак плащанията на държавата към пенсионери, безработни и многодетни семейства. Това естествено ще кара хората в работоспособна възраст да напускат страната, засилвайки по този начин проявите на един все по-задълбочаващ се упадък във всички сфери. Емитирането на все повече външни и вътрешни заеми ще бъде другият начин за финансиране на социалните и други текущи плащания, какъвто пример вече ни даде на няколко пъти настоящето социалистическо правителство на премиера Пламен Орешарски.

2. Имитация на образование
Граденият с грижливост и методичност още по Османско време мит, че българинът има любов към образованието, четенето и въобще към знанията, се руши бавно и постепенно през цялата ни нова история. След Освобождението, веднага след годините на така прокламираното българско Възраждане и Просвещение, се оказва, че грамотността сред българите е под 5 %. Последните изследвания пък за нивото на грамотност сред европейските ученици показаха, че над 40% от 15 годишните ученици в България са функционално неграмотни, т.е. трудно разбират прочетен текст и не могат да намерят водещата тема в него. Ако към тях се прибавят и онези деца, които отпадат от училище още преди тази възраст, сметката излиза някъде около 56 %! Същото, естествено важи и за голяма част от родителите на тези деца, в чиито представи Знанието е понятие чуждо и дори понякога ненавистно. От там и дълбоко вкоренената подозрителност на средния българин към интелигенцията, което е нещо съвсем нормално за едно постаграрно общество, което от 130 години се опитва да навлезе в модерната си епоха и все някак не успява.

Големият процент отпадащи деца преди завършване на основно и средно образование е също фактор, който пряко бие по здравето на обществото като цяло. В името на криворазбрана политическата коректност непрекъснато се пропуска, че тези деца са главно от цигански и турски произход. Пропуска се целенасочено и фактът, че вече повече от половината от първокласниците са с майчин език различен от българския (разбирай, цигански или турски). И в това обаче нямаше да има нищо обезпокоително, ако тези деца не бяха от маргинализирани малцинства, сред които култът към Знанието липсва още повече, отколкото сред българите. Така образователната ни система ще зарежда пазара на труда с полуграмотни и неквалифицирани млади хора, които не биха представлявали интерес като работна ръка за почти никой голям инвеститор и работодател, освен онези занимаващи се с добивна промишленост и със събирането и обработката на отпадъци.

Завършването на висше образование по един фиктивен начин в голям брой нароили се съмнителни университети пък е бичът за образованата класа на България. Голям процент от студентите влизат в университетите мотивирани единствено от дипломата, която ще им даде по-голяма вероятност за добре платена работа за в бъдеще или престижно място в обществото на всяка цена. Масово кандидат студентите се състезават в няколко специалности, независимо от интересите и наклонностите си и накрая учат дори специалност, която ненавиждат. Това, наред с емиграцията, ще води до все по-голяма липса на високообразовани специалисти в почти всички свери на икономическия и даже културния живот. Нещо, което можем да видим и днес. До това, разбира се стига и заради дълбоко вкоренения корупционен модел в образованието. Обществена тайна са негласните тарифи за влизане и за взимане на изпити в редица висши училища, от която се възползват с взаимноизгодна охота и студенти и преподаватели.

© Юрий Александров