
Един от водачите на българската армия през Междусъюзническата война - ген. Васил Кутинчев,
портрет от май 1915 г.
Снимката е от сайта "Изгубената България"
Войната завършва със загуба за България, окачествена като Първата национална катастрофа.
До сблъсъка се стига поради нерешените предварително спорове между съюзниците за подялба на окупираните от тях в резултат на Балканската война територии в Македония и Тракия и отказа на Сърбия и Гърция да предоставят на България всички земи в двете области, населени предимно с етнически българи. Великите сили пък допълнително разпалват конфликта, за да изпробват чрез него потенциалната сила на своите съюзници в региона.
На 16 юни българските войски преминават демаркационната линия в Македония и настъпват едновременно срещу сръбските и гръцките армии, без да обявят война. Българското настъпление е спряно и се разразява двуседмична кървава позиционна война.
Въпреки че воюва едновременно с два противника, българската армия е на път да спечели войната, но в решителния момент България е атакувана в гръб от Румъния и Турция. Изправен през заплахата дори София да бъде окупирана, цар Фердинанд капитулира и в средата на юли иска примирие.
В резултат на конфликта България губи повечето придобивки от Балканската война.