Маймунско царство

Когато бях малък, много обичах да ходя в зоопарка. Това прекрасно място до Ловния парк в София, което сега е доста скрито от офис сгради, вдигнати пред главния вход откъм „Симеоновско шосе”

В тези безгрижни дни, когато ходехме с родителите ми, с дядо и баба и с братовчедите ми да видим всички чудни животинки от цял свят, събрани на едно място. Може би повечето от вас, драги читатели, които сега се занимават с творението ми, също са ходили поне веднъж в зоопарка. И помня, че тогава много хора се трупаха при клетките на лъвовете и на тигрите. Аз също тичах първо там, признавам, но истината е, че най-любопитен бях какво правят маймуните.
Невероятни същества са те, действително. В най-ярките ми спомени те стояха в редица клетки в един от ъглите на зоопарка. И имаше една клетка, в която живееше огромна фамилия маймуни – татко Маймун, който имаше поне три жени (дори тогава не можех да се начудя защо му е на таткото да се заобикаля с толкова съпруги), споменатите вече маймуни-съпруги – мама, леля и баба (в детското си съзнание така ги класифицирах, ама сега като се замисля сигурно съм бил далеч от истината – това е друга тема обаче) и половин дузина малки маймунчета, включително едно бебе, което беше не по-голямо от дланта ми, но беше страшно пъргаво, ловко и палаво, винаги избягваше на майка си и вършеше огромни лудории, заради които хората се трупаха пред клетката и наблюдаваха жадно какво става в това толкова интересно общество.

Коронният номер на маймунчето беше да дразни другите членове на фамилията. Как ли – ами открадваше им храната и им се дупеше, показвайки червените си задни бузки, което докарваше до истерия съответната жертва. Веднъж, обаче, маймунчето се надцени – направи коронният си номер две в едно на татко Маймун. И тогава последва нещо, което няма да забравя никога – таткото, естествено, го стигна само с един скок, плясна го, нито силно, нито слабо, но достатъчно, че да му държи влага и след това с още един скок отиде при майка му, като на нея и отвъртя мощен шамар, който я разплака - защото майката не е възпитала малкия калпазанин.
Бях като вцепенен от този нагледен урок на въдворяване на ред, като даже понамразих таткото. И следващите пъти, когато отивах при маймунките, за да видя лудориите на бебето, то седеше винаги мирно и кротко, понякога си играеше с някое камъче или обелка от плод, но вече не правеше истинските лудории, заради които тълпата обожаваше да стои пред клетката.

Днес, 24 октомври, 2012 година, отново си припомних порядките в маймунското общество с едно нагледно показно. Какво показно ли – ами заседанието на Народното събрание относно референдума на АЕЦ „Белене”. За пръв път разбрах, че при дебатите в НС има процедура, наречена „лични обяснения/пояснения”. Велико нещо е тази процедура, казвам ви – като се замисля, май е най-значимият механизъм за изява на законодателната власт. Защото чрез нея всеки депутат, който се почувства засегнат от изказване на свой колега от друга партия, може да излезе и буквално да му изясни „искрено и лично” какви щуротии всъщност е изрекъл. Например с епитети от сорта на "мишоци, страхливци, лъжци". А когато стане наистина интересно, председателят на НС влиза в ролята на татко Маймун и изключва микрофоните.

За съжаление, обаче, нашият парламент не е развил докрай полезния маймунски опит. Просто защото изключването на микрофоните не действа както един хууубав шамар. Несравними са. Затова и в Народното събрание в момента „дебатират” предложенията на Комисията по енергетика и на Правната комисия към парламента какъв да е въпросът, на който българските граждани да отговорят и с който да решат на практика ще има ли развитие на ядрената енергетика у нас.
А какво е най-смешното ли – ами и двете комисии в крайна сметка предлагат ЕДИН и СЪЩИ ВЪПРОС, с който да се проведе референдума – „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”. И БСП са против този въпрос, защото не се пита „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене?”.

Каква е разликата ли – първият въпрос е принципен и влиза в представите за пряко участие на гражданите в изготвянето на политиката на държавата, макар отново да говорим за област, която е сложна и трябват познания, за да се осмисли, разбере и да може да се вземе решение за бъдещето й. Вторият въпрос е експертен и следва да се реши от знаещи хора, от експерти – хора, които са избрани да представляват народа.

Оттук насетне дебатът на народните представители се превръща в едно маймунско кресчендо. Всеки, който излиза на трибуната, повтаря как другите лъжат и как бягат от „истинския въпрос”. Но никой не засяга истинския въпрос – ЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО НЕ СА ЯДРЕНИ ФИЗИЦИ ИЛИ СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЕНЕРГЕТИКА, ТРЯБВА ДА РЕШАВАТ ДАЛИ ДА СЕ СТРОИ АЕЦ „БЕЛЕНЕ”?! ЗАЩО ТОЯ ВЪПРОС НЕ СЕ РЕШАВА ОТ ХОРА, НА КОИТО СЕ ПЛАЩА ДА НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ И СА ИЗБРАНИ, ЗА ДА ВЗЕМАТ ТРУДНИТЕ РЕШЕНИЯ?!

И накрая следва да си припомним първият референдум в човешката история – да бъде ли разпнат Исус Христос? Вярвам всички знаете как Пилат Понтийски хубавичко си измива ръцете – така, както българските политици са протегнали ръце под народната чешма. И въпросът е само към чия кофа ще потече водата. Жалко, обаче, че нямаме един съвестен татко Маймун да раздаде шамарите. Просто на него вече не му пука – затова и рядко ходи пред изборните урни. Но безразличието е до време.

п.п. Някои от маймуните в НС дори искат да се направи референдум за общо взето всеки важен въпрос от политиката на България. Аз съм съгласен - но с едно условие - гражданите на Република България собственоръчно да влизат в ролята на татко Маймун. И маймунчетата в парламента да нямат друга функция, освен да служат като шаблон за шамари, когато твърде много си развяват ... дупетата.