Детето, което живее у дома...

Детето, което живее у дома се страхува да излиза, но му се налага.. Мрази да говори с хората, трудно му е да им каже, каквото иска, невъзможно е и за тях да го разберат.

Детето в къщи говори на белите листи – само те го разбират, но никой не иска да прочете тези листи, за да го опознае... Всички го съдят, че се страхува, но истината е, че всички умишлено го стряскат с постъпките и думите си...

То не може да обича, вече и не иска, но му се налага понякога да излъже, защото е чувало, че това е смисълът на живота.. да обичаш и да бъдеш обичан. Няма сърце, нито уста ...има само ръце и думи, които го поддържат живо.

Детето, което живее у дома не знае какво е да си щастлив.. то само се усмихва, защото ... така правят другите. Детето у дома не е малко, не е и голямо... достатъчно зряло е, за да осъзнава, но е малко в опита си с околните. То е виждало слъцето, но никога не се е стопляло; дъждът е капал по страните му, но никога не е успявал да напои душата му...

Преживяло е много Коледи... без нито едно сбъднато желание. Опознало е много хора, но никога не е срещало човек... Съдено е много пъти за действията си, но никога не е получавало съвети за правия път...

Детето в къщи не знае, какво е смелост, нито подкрепка, то има само надежда и я носи със себе си в левият джоб на палтото. Детето в къщи колекционира спомени – те са най- силното нещо за него.. Знае, че всичко е преходно, но докато го помниш – то ще е вечно. То рядко плаче, рядко се ядосва, но постоянно мисли за нещата, които го разплакват и ядосват..

Детето, което живее у дома се събужда всяка сутрин с мен .. прави това, което правя аз.. оглежда се срещу мен в огледалото... пие ми кафето, пуши от цигарата ми и дори заема ума ми... показва ми всичко онова, което аз не искам да видя, чието съществуване отричам... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.