Тогава и все още това е много вярно за мен. Театъра се случва с мен или без мен, но аз не мога да живея без него. Някой беше написал магистърската си теза на тема "Дали актьор, който не играе все още е актьор?"
За нас професията е много тежка-днес имаш работа, утре може и да нямаш. Условията са лоши, екипите понякога са неприемливи, конкуренцията-огромна, съмненията-нарастващи, времето-отлитащо. В тази професия е важно да си красив и във форма всеки ден, като конно състезание, важно е кого познаваш и каква репутация ще имаш в очите на другите.
Това е професия на показ, призванието да говориш за чувствата на другите, излагайки на показ своите чувства, призвание да вълнуваш, да променяш, да понасяш.
Инструмента на тази професия е душата ти, а душата, освен че е на актьор е и на човек. На моята и е тясно и в същото време ужасно широко. Като че ли няма място, където да ме поискат или просто не мога добре да предложа душата си. Но като че ли в мен го няма онова, което един актьор задължително трябва да притежава-борбеносста да се "набуташ".Лоша или не, тази черта изглежда задължителна.
Съм ли аз артист, ако съм със слаб ангел? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.