До Фотинските водопади и връх Баташки снежник

Още една двудневна екскурзия за тази хубава топла есен - на 3 и 4 ноември, този път в Родопите. Събрахме се 20 души в събота сутринта и един микробус неусетно ни закара от София до с. Фотиново. Е, неусетно за тези, на които нищо не им става от завоите по пътя в последния участък, разбира се :)
Първият ден бе посветен на Фотинските водопади, а водач ни бе Мария Дамянова. Тъй като беше задушница, щом слязохме на центъра на с. Фотиново, видяхме черквата и понечихме да идем да запалим свещ в нея - обаче се оказа, че вече е затворена (в 10:30 ч.) и само я снимахме:

Оттам по едни стълбички се заспускахме в посока към реката - по пътя има указателни табели за водопадите. Минахме покрай едни къщи, "дето всички ги снимат" и нямаше как да останем по-назад:

На излизане от селото пътят ни зави наляво и пое покрай реката, а на отсрещния склон гората шаренееше като луда:

И зеленината още не беше отстъпила напълно:

А по тревистия склон отляво пасяха кончета...

След около час пътят ни пресече реката по мостче, минахме покрай чешмичка, на която дълго пълнихме шишетата си с вода, тъй като течеше едва-едва, и след няколкостотин метра стигнахме разклона, където се прехвърлихме от черния път на едва личаща в нападалата шума пътека. Именно там пътеката се разклонява и с табели е указано, че първият водопад е наляво, а двугите два - надясно. Ей по този склон са водопадите, но още оставаха скрити от погледа ни:

Първо се заспускахме към първия водопад - пътечката минава през удобна "площадка за снимки":
После се смъкнахме (подхлъзвайки се) до самия водопад - не е много висок, но си е хубав, и на по-голямата част от групата позира (индивидуално) пред водните струи...

Лично аз не стоях много на влажната сянка, теглеше ме към слънцето горе...
След като всички се качиха обратно на разклона, хванахме втората пътечка, която слиза малко по-дълбоко през гората, и пресякохме реката по едно мостче:
След това, отново водени от указателните табели, се качихме по пътечката до голямата налбюдателна площадка, от която се виждат и трите водопада (от първия се вижда само горната част, вторият е най-пищен, а третият, най-малкият, е най-отдолу). Сумарната височина на трите скока е около 30 м. За съжаление слънцето блестеше точно насреща и не можахме да направим хубави снимки:
С тази гледка пред нас, поседнахме на слънце да похапнем от сандвичите, които носехме за обяд:
После слязохме обратно до реката и поехме по пътечката покрай нея нагоре срещу течението:
Ето го и третият - мъник, ама гиздав!

На връщане съм снимала най-хлъзгавия участък от пътеката между двете водопада, където всички избираха внимателно къде да стъпват, и минаха без проблем:
След всички тия прелести се върнахме на разклона на пътеките.
Оттам Маша предложи да се качим над първия водопад, но за целта трябваше да пресечем същата тази Фотинска река, а аз не се справих със задачата и се върнах назад. Тези, които се справиха, полазиха по скалите на отсрещния бряг и като надникнали отгоре, се върнаха след 15-ина минути. Оставаше да се върнем в селото по черния път покрай реката и да се срещнем при микробуса. Аз поех по пътя, наслаждавайки се на есенните гледки:

По някое време по пътя половината група ни подмина, натоварена на един камион с ловджии.
Бързо намерихме центъра, разбира се, и аз дори имах време да пия едно следобедно кафе, преди да се съберем всички. Разходката ни беше отнела 4 часа и половина, барабар с всичкото (приятно) размотаване. Малко преди 4 ч. поехме към гр. Батак, където щяхме да нощуваме. След около половин час пристигнахме там и побързахме да посетим известната църква "Св.Неделя", преди да я затворят.

Историята на баташкото клане през май 1876 г. твърде много ме натъжава, за да я коментирам тук. Ето иконата на новоканонизираните Баташки мъченици:
Влязохме и в новата черква "Св. Успение Богородично", на ичийто покрив има две щъркелови гнезда:
После се поразходихме из центъра и се поразведрихме, разглеждайки различните подаръци от градските набори (послучай 50-годишнините им) - сред които и този самолет.

След това се настанихме в един хотел в центъра, необичайно луксозен за нашите туристически навици, но затова пък уютен и със сърдечен персонал. Вечерта завъртяхме няколко хорца в ресторанта, но не стояхме там до късно, за да можем спокойно да се наспим.
В неделя сутринта беше хладно (2 градуса) и облачно, но сухо - и си остана така почти през целия ден. Идеално за нашата цел - изкачването на връх Баташки снежник. Закусихме в хотела в 7:30ч., а в осем се натоварихме с нашия бус и отпътувахме до с. Нова махала, откъдето трябваше да тръгнем, водени този път от Ели Семерджиева. Разстоянието до върха оттам е по-късо, а освен това и денивелацията е по-малка. (Нова махала е на 1300 м.н.в., а Батак - на 1036 м.н.в.)

На тръгване две от нашите грижовни дами се завтекоха да връзват връзките на обувките на юнака Еди:
По пътя имаше червена туристическа маркировка и скоро след излизане от селото се показа язовир Батак вдясно от нас, зад едни много приятни за окото есенни горички:

Шаренията допълнително се развесели от присъствието на пасящите симпатични местни кончета:

След около час стигнахме до една чешма, където пътят се разклонява и минаващите ловджии ни бяха споменали да хванем левия, който се изкачва стръмно по склона. Нямаше маркировка на това място - и по-нагоре тя се срещаше рядко, но за наш късмет или уцелвахме накъде да продължим, или имаше кого да питаме.
Вече сме взели бая височина::
По пътя имаше 3-4 чешми от този тип, които доста ни улесняваха:
След два часа (към 11:30) излязохме на голямата Карлъшка поляна (от турското име на върха, сега преведено като "снежник") и починахме малко, докато групата се събере. Там към червената маркировка се влива жълтата, идеща от Батак и като описва един голям завой, пътеката води към върха - поглед към него:
Над поляната южните склонове на върха са тревисти и осеяни с изсъхнали дървета:
Поглед надолу:
Камъните (градежите) на върха:
На връх Баташки снежник (2982 м) пристигнахме на няколко групи, между 12:15 и 12:30 ч. и останахме там до към 13:15 ч. Гледките във всички посоки са удивителни!
Поглед на юг - в гънките на Родопите се виждаха парченца от язовирите "Широка поляна" и "Голям Беглик", но на снимката се губят в маранята
Поглед на югозапад:
Пирин (Вихрен и Кутело) на хоризонта - с увеличение:
И веригата на Рила, вече заснежена също.

А на изток - кулата "Снежанка".
Гледка номер едно, точно под нас на запад, бе язовир Батак.

На слизане отново се поразкъсахме и аз останах да чакам последните, които бяха решили да не заобикалят по пътеката и се забавиха, докато минат през изсъхналата (или изгоряла?) гора:
Тъй като се реши за разнообразие да слезем в Батак, този път следвахме жълтата маркировка. Първата част от групата се беше погрижила да ни оставя знаци на разклоните, където марките липсваха - така си вървяхме безгрижно през гората, с песни и вицове:
Малко над Батак (най-сетне се показа и слънчицето):

Ех, тази шарена есен.

А това е село Нова махала, откъдето тръгнахме сутринта:
Там някъде отзад е и "нашият" връх:

В 16:30 бяхме на центъра - слизането ни отне същото време, като качването, но бе по-дълго като разстояние и се поуморихме. Направи ми впечатление и това, че този път не срещнахме услужливите чешмички - добре, че беше влажно и облачно и жаждата не ни мъчеше особено. Все пак не пропуснахме да наваксаме с пиенето, включително и на бири :) В 5 ч. потеглихме за София и скоро повечето се унесохме в дрямка... Пристигнахме към 19:30, отново изключително доволни от преживяното Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.