Аз коя съм

Аз съм онази, която стоеше до него във всяка битка и при всяко падане лекуваше ожулните му колене. Която вярваше в него като в Бог.

Аз съм онази,която го научи какво е да обича и как да обича до крайност. Аз съм онази, която винаги и срещу всичко се е изправяла в името на Него.

Аз съм онази, която го научи какво е да имаш дом. Какво е семеен уют. Какво е да се прибереш у дома вечер и да спреш света за няколко часа, защото ти имаш своя подслон.

Аз съм онази, която родителите му обичат и приемат за своя дъщеря. Да, глаголите не са в минало време, защото това и до днес е така. Аз съм онази, която разплака майка му на Коледа, когато й се обадих да им честитя празника. И тя разплака мен, защото ние все още сме едно макар и разделено семейство.Това съм, аз моето момиче, всичко! Неговата голяма, единствена и тотална любов.

Сега от позицията на точно тази, която ти казвам, че съм, аз да те питам ти коя беше?

Как изобщо смееш да питаш мен това? Ти- едно малко и неориентирано момиченце. Да по-млада си от мен, но в случая тези годинки по-малко са само в твой минус. То коя си- една девойка, която се появи в живота му, когато нашите пътища се разделяха. Ти да се сравняваш с мен? Ти, която по цял ден подрязваш връхчета на косата и дърпаш сешоари и преси и аз, която се боря за живота на хората като него? Ти си една от хилядите такива.

На всеки ъгъл, във всеки гараж, във всеки салон е пълно с такива като теб. Накипрени девойки с ножица в ръка, които по цял ден клюкарстват, следят модните тенденции и водят един за мен глупав кифленски живот. А аз- аз съм една от малкото такива специалисти в България и такива като мен ги знаят всички. И ти си тръгнала мен да питаш коя съм. Ставаш ужасно смешна и нагла. За мен ти не съществуваш. Говоря с него за теб само от любопитство.За да си сверя часовника още ли си на мода. И знам, че няма да е за дълго. От там от където идваш ти, има много, а аз съм една и единствена.

И как смееш да счупиш чашата с моя снимка, в която той все още пие сутрешното си кафе? Защо не изпочупиш, изхвърлиш и изтриеш всичко , което има той от мен? Попитай го от къде има този символ на гърдите си? Кой му го даде, кога и защо. Нека ти разкаже , че "ключът на живота" е пропътувал половинта свят, за да е озове на моите гърди преди много години, подарен ми от човек, за когото бях тогава целия свят. И после как аз подарих същия този ключ на него, мъжът, който за мен беше целият свят. Попитай го от къде има скъпата уникална запалка, с която ти пали цигарата, мърло. Или кожената гривна на ръката му? Всичко по него е мое - от долу нагоре и на обратно да го гледаш, аз съм по него навсякъде- обвуките му, панталоните, блузите, палтата и всичко.

Той целият е мой все още. Защо не вземеш най-острия нож и да изстържеш татуировките от кожата му. Да, те са му подарени от мен. Всяка буква , всеки символ, всичко му е от мен. С нож до кокал да го остържеш, моето момиче, не можеш да ме заличиш нито от ума му, нито от сърцето му, нито от живота ви.

Питай го от къде знае толкова много за знаците на Съдбата, за кармата, за окултното. Как е формирал мирогледа си за тези тайнствени и недостъпни за теб неща. Кого караше често сутрин да разгадава какъв ще е денят му, седмицата, годината...живота му.

И ти питаш мен аз коя съм. Аз съм целият свят около него и в него. Белязала съм всяка негова мисъл. Всеки сантиметър от тялото му цял живот ще му напомня за мен. А ти си счупила любимата му чаша. Зная, че се раздираш от ревност, защото моето лице те гледа всяка сутрин отсреща докато той пие кафе. Вместо да питаш мен аз коя съм, питай него аз коя съм все още за него.

Питай го защо все още ми се обажда през ден. Защо има нужда да чува гласа ми, защо толкова много иска все още да съм в живота му. Защо все още ме обича.

Защо беше с мен , а не с теб на Нова година. Да , не искал да пътува в чужбина. Едно от мен да знаеш, моето момиче, той не в друга страна, а на другия край на света ще отиде ако поиска, така както премина всички светове между нас , за да бъде някога с мен.

Питай го защо се страхуваше да остане на Нова година да спи при мен в нашия някогашен дом, сега само мой. Питай го ако ти изчезнеш какво ще стане с него и ако аз изчезна какво ще остане от него. Глупава си и не разбираш, че той и аз сме все още едно. Да , хиляди неща застанаха между нас. Да, той вече е повече част от моето минало, отколкото от бъдещето, но да това между нас никога няма да умре, да си отиде и да бъде забравено. А ти си просто една от многото заместители. Бледо подобие на всичко онова, което той иска и е имал- мен!

Питай го защо онази вечер ми предложи да ми даде сперма за поредното ми инвитро? И ако кажа "да" какво ще правиш ти, моето момиче , ако "мъжът" ти има дете от мен.

Коя съм аз , за да съм в живота на "твоя" мъж. Той е толкова твой, колкото твои са птиците, които летят в небето. Не, малката, той е все още и все така тотално мой. Не съм решила , не съм те накарала да хапеш възглавницата от бяс, че той пак ще идва при мен. Не съм решила и не съм те изхвърлила така внезапно и ненадейно от пейзажа, така както преди време се появи. Не съм решила и не ме предизвиквай. Това с него си е между нас.

Ти не си третата, а си излишната. Ние ще решим с времето дали да има нашето "утре" и тогава ти просто ще си един незапомнен спомен. А аз отново ще бъда единствената. Но това времето ще покаже.
Баба ми казваше "ако видиш една врата да скърца, не поставяй пръста си на пантите, защото ще ти го отрежат". Така че внимавай , малката, за да не останеш без пръст, че тогава кой ще държи ножицата и ще подрязва връхчетата на косата ми?! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.