Един индивид

Вървя, забързана по задачи. Вървя и гледам в краката си. Не вдигам глава. Но не търся нищо, а ме е страх да се огледам.

Неволно поглеждам втрани и около мен лица - колкото различни, толкова и еднакви. Нагли хлапаци, тупирани тинейджърки, гледащи те като извънземен индивид, защото обувките ти не са 200 лева, якето ти е някоя си никому известна марка... Гледат те надменно все едно си трета класа човек.

Кога светът стана такова жестоко място? Кога изчезнаха ценностите, морала, доброто отношение към другите? Не мога да си представя да родя деца и да ги отгледам в такова общество! Та нали днешните ученици са бъдещите учители....

Как хора с такава ценностна система (или по-скоро липсваща) ще учат детето ми на добро и лошо? Седя, мисля си, търся начин да се примиря със ставащото навън. Търся, мисля, но не искам...

Не искам, не мога да се примиря, но не мога и нищо да променя. Може би не ми остава друго освен да стана една от многото, да се слея в тълпата от еднакви гримирани, напомпани, перхидролено руси "секс бомби". Или да избягам, както всички други извънземн индивиди правят. Не виждам изход, нито решение... само милион въпроси без отговор... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.