Баба правеше страхотна мазна пита. Месеница и казват тук. Помня голямата зелена тава в която втасваха топките тесто, преди да я разтегли и усуче - месеницата ставаше на фитили и конци. Години наред се опитвам да постигна този резултат. Напоследък сякаш се доближавам.
На крачка съм. Всичко става с търпение и многократни опити, печенето на хляб и пити също. Помня какви несполуки съм имала, хляб - корав като камък, сбити козунаци, теклави питки със сода. Изобщо големи излагации. И сега не съм застрахована и се случва да не ми се получи - вчера например пекох царевичен хляб, но прекалих с брашното от царевица и не можа добре да бухне. Трябваше да е наполовина царевично. Само, който нищо не прави, не бърка. Напоследък добре усвоявам и друг велик съвет - "Залудо работи, залудо не стой!". Съгласна съм напълно и гледам да следвам. Все по-рядко ме наляга големият мързел и все по-рядко купувам хляб. Меся. Мечтая си за една по-голяма и модерна фурна, по възможност с вентилатор, за да правя и други опити. Не съм правилала франзели и багети по технически причини, желание имам.
Всеки ден трябва да е ден на хляба. Когато в центъра на масата има прясно опечен хляб, и мирисът му придърпва всеки, може да научиш и децата си, че "Никой не е по-голям от хляба."
Филмът, който добавям, ми попадна вчера. Хубав филм, омесен със сълзи и смях. Насъщен като хляб. Като живот.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.