Ефективни начини да преписваме за изпит в училище/университет

За почти 15 години в образователната система ако не нещо друго разбрах, че хората не знаят как се преписва. Така че реших да представя наблюденията си и да споделя опита си. На първо място искам да кажа, че най-добрият вариант е изобщо да не преписвате, но ако все пак се стигне до това има голям набор от средства. Разделям средствата за преписване на 2 основни групи. Първата са познатите на повечето пищови и т.н., която е по-високо рискова, а втората е за по-хитрите преписвачи, които не искат да рискуват да бъдат хванати.

Преди всичко за да се препише успешно, най-важното нещо е подготовката! От своя страна за да се подготвим успешно ни е необходима информация, възможно най-много и достоверна информация. Запознайте се с формата на изпита/контролната, как ще се проведе, колко време ще протече, как ще се сяда, може ли да се влиза с чанти, телефони, да се вадят разни неща на чина, на какви листови ще се пише, могат ли да се ползват помощни материали и т.н.

Ще започнем с най-известното средство за преписване, обикновения хартиен пищов. Въпреки че изглежда доста просто хората не знаят как да го изполват пълноценно. Най-често срещаната грешка е разминаването на информацията, която е на пищова с тази която се прехвърля на листа. Хората буквално не могат да препишат нещо правилно или от друга страна си мислят, че точно това което е написано на пищова им трябва, а обикновено пищовите са направени така, че само да ти дадат основата и съответно като препишеш някакви несвързани думи и се получават коментари аз преписах дословно, а имам тройка. Друга често срещана грешка е какво да съдържа пищовът. Масово информацията, написана в пищова е непълна, неточна, лошо представане или направо грешна. Така че ако смятате да правите пищови поне си подгответе правилната информация, която трябва да препишете.

 

Самият пищов може да е под много форми, обикновено листче, хармоники и какви ли не други форми, но най-важното нещо е организирането на информацията. Много хора си мислят, че като правят по-малки пищови и има по-малък шанс да ги хванат. Това естествено е аматьорска грешка, защото ако ще те хванат няма да е заради това че са видяли пищова ти, а заради това че поведението ти е подозрително и съответно си привлякъл вниманието, при което е все тая дали като те проверят са намерили пищов с шрифт 4 или 8. С други думи, това което искам да кажа е организирайте си така пищовите, че да знаете какво правите и да привличате най-малко внимание. Ако да кажем трябва да направите 10 теми на пищов изхабете малко място да напишете коя тема на кой пищов е. Много по-добре е да се увеличи малко обема, отколкото да започнете да ровите и да се чудите кое какво е.

С развитието на технологиите няма как да не споменем телефоните и всякакви други технологични средства. Вече буквално може да съберете всичката ви необходима информация в 4-5 снимки. И въпреки, че и тук всичко изглежда много просто се допускат някои аматьорски грешки. Първо уверете се че сте изключили абсолютно всички звукови, визуални и каквито и да е екстри които по някаква случайност може да привликат вниманието към вас. Уверете се че информацията, която сте записали на телефона е възможно най-лесно достъпна(с 1-2 клика), просто изглежда малумно да започнете да търсете по време на контролна. В случая с телефоните трябва да се вземе предвид дали имате право да носите телефона с вас или не. Ако имате право, дори и да ви забележат винаги може да се измъкнете с оправдание от сорта на - гледам колко време оставя или нещо друго. Ако нямате право да носите телефон в себе си трябва да знаете какво правите, защото ако ви заподозрат или хванат нямате никакъв изход.

Слушалки. Въпреки че изглежда доста сигурен метод има адски много работи, които могат да се издънят. Уверете се че знаете точно как функционират. Имайте предвид, че обикновено батериите се нагряват и могат дори да започнат да парят, така че се подговете за това. Уверете се че има обхват и връзката е стабилна. Въпреки че доста от издънките стават в техническата част, всъщност най-много издънки стават при комуникацията. Най-важното в случая е да си намерите някой по-умен от вас да ви диктува. Направете няколко сухи тренировки и уточнете системата за комуникации предварително. Също така се уверете че човекът знае за какъв изпит става въпрос и може да намери информацията, която трябва да ви издиктува. Друга често срещана грешка тук е да се диктуват теми от учебник, не знам чели ли сте някой учебник, но определено не са написани така че да могат да се препишат дословно и да има някакъв смисъл написаното, затова е по-добре предварително да имате по-добре разработена информация.

Царски – тук нещата са много ситуационни. Най-важното в случая е да имате информация дали е възможно изобщо да се извади. В повечето случаи преподавателите се подписват или имат някаква друга система за предотвратяване на царски. Друго, което трябва да знаете е дали има къде да скриете царския докато го извадите. Също така трябва да си прецените струва ли си труда да се прави пищов за всяка тема и има ли възможност да са структурирани по различен начин въпросите. Като цяло е рисков вариант и не си струват усилията. Тук има различни варианти с невидимо мастило или слагате два листа един върху друг и след като си напишете темата, от натиска на химикала на долния лист се е отбелязало и други подобни изпълнение, които изобщо не си струват труда ако предварително не е 100% ясно че ще се получи. За да увеличите възможноста да извадите царски, понякога е възмоно да сте сдобиете с подписани листове или да знаете каква точно е системата за проверка от страна на преподавателя и да я фалшифицирате, така че е добре да проучите предварително въпросът.

 

Доста подценяван, но според мен един от най-добрите методи за преписване е да използвате обкръжаващата ви среда. Бележки, формули отговори, написани на чина, на седалката, на облегалката на стол, ако сте близо до стена и т.н. Проблемът с този метод е, че не винаги имате възможност за предварителна подготовка и не винаги се знае къде точно ще седите. От друга страна никой не обръща внимание на статичните предмети, защото те винаги са там, а и дори някой да забележи че има нещо написано винаги може да пробвате да отречете, че това не е ваше дело. Използвайте молив, защото ако се наложи може просто да изтриете написаното. Ако сте писали по чина и някой приближава към вас просто покрийте написаното с листовете, а през останалото време просто изглежда, че само си четете от листовете, догато всъщност четете необходимата ви информация.

Това общо взето бяха най-примитивните трикове за преписване, сега няколко по изобретателни техники.

Най-добрите методи за преписване са тези, които могат да се използват във всяка една ситуация. В 99% от случаите ще пишете със собствен химикал. Така че защо да не се възползвате от това. Има специално пригодени химикалки, в които има навито листче и на него може да си напишете каквото ви трябва. На изпита дърпате листчето, прочитате информацията и като го пуснете се самонавива. Естествено може да си модифицирате сами някой химикал. Недостатък е че събира сравнително малко информация и не могат да се развиват много или цели теми. От друга страна единствения начин да ви хванат е ако ви видят как дърпате листчето от химикала.
Носни кърпички – предварително си подготвяте пакет с носни кърпички и пишете съответната информация на 1-2-3 или колкото ви трябват кърпички, след това ги сгъвате прилежно и ги връщате в пакета. По време на изпита си вадите кърпичка и съответно си набавяте необходимата информация. Не привличайте много внимание и никога не пишете на цялата кърпичка, за да може като сгънете въпросната кърпичка да изглежда нормално. Освен това винаги оставайте в пакета 1-2 нормални кърпички. В зависимост от ситуацията може да се използва и друг трик. Поискайте кърпичка от някой и след това незабелязано я подменете с такава в която сте написали информация. Ако знаете че преподавателя винаги носи кърпички, най-добре е да поискате от него, така няма никакъв начин да заподозре че кърпиката, която сте оставили на чина всъщност е пищов.

Ако мислите, че може да извадите дъвки, бонбони или нещо подобно, също може да скриете помощни материали в опаковките. В зависимост от това какви други неща може да използвате на контролни/изпити може да се възползвате и от тях. Ако може да използвате линия или други чертожни инструменти, спойкойно може да скриете някоя формула на тях. Гумички, моливи, и други принадлежности, също могат да послужат. Ако може да използвате речник, книжка с формули, сметкоплани или каквито и да е други хартиени материали, пишете между редовете със светъл молив. Освен ако не се вгледаш от близо и не знаеш къде точно да търсиш написаното не се забелязва, и все пак бъдете внимателни и проучете дали подобно нещо е възможно. Ако може да използвате калкулатори за даден изпит, то си намерете много функционален. Има калкулатори, които могат да запазват формули и други подобни неща. А някои калкулатори от по-висок клас могат да се програмират за запаметяване на текст, така че ако мислите че няма да ви усетят и преподавателя ще няма да е достъточно запознат може спокойно да си запаметите всичко необходимо.

Възползвайте се от собственото си тяло. Ако ви трябва кратка информация или само да си припомните нещо, което не сте успели да запомните, може да го напишете на ръцете, или на краката си, или където мислите че ще ви послужи. Това е възможно само ако сте с дълги ръкави. И като стана въпрос за облеклото, то възможностите са неограничени. Залепени листчета на подметката на обувката или скрити под езика на обувката. Ако случайно имате възможност да ходите с пола, то много лесно може да прикрепите нужната информация и шанса да ви проверят е доста малък. Различни панталони или дънки с много джобове или декуративни украшения, също са добро скривалище. Естествено може да използвате и допълнителни аксесоари, шалове, шапки, очила. В зависимост от дизайна може да се използват по много начини, проявете малко изобретателност. Тук могат и да се използвати всякакви огърлици, гривни, пръстени, часовници и други джунджурии.

Някои по-хардкор.

Ако може да внасяте вода, шоколади, или нещо подобно. Намирате си предварително опаковката в електронен вариант, малко фотошоп и въвеждате всичката си необходима информация за да наподобява максимално оригиналния етикет. Принтирате и сте готови. Шанса някой да се усети или да провери етикета е много малък, просто не трябва да изглеждате подозрително.
Ако случайно сте с гипсирана ръка, крак или просто превързана, може и да се симулира подобно нараняване. Между бинтовете може да се скрие всичко, а може и направо отгоре да се пише.
Ако сте в малка стая в която има плакати или разлепени различни проекти по стените, се организирате предварително и сменяте някои от плакатите със специално направени, които съдържат всичката информация. Никой няма да заподозре подобно нещо, проблемът е че трябва да седиш близо до плаката и някой който не знае как да преписва може да издаде всички с подозрителното си поведение.
Взимате едно габарче и един кръгъл по-твърд лист. Пишете си всичко на него и само го забивате под чина и въртите листчето. Единствения недостатък е че ако разберат какво точно правите няма как да се покриете. Но иначе дори да ви заподозрат трябва точно да погледнат отдолу за да го видят. 
Вече има някои доста, модерни електронни часовници. Така че ако може да се доберете до такъв може да поберете колкото си искате информация и същевременно да изглежда че просто гледате колко е часът.
Общо взето до тук бяха само методи, които са възможни само при определени условия и крият риск да те хванат. Така че ще разгледаме и останалите, които обаче понякога изискват частични знания или дългогодишна практика.
Преди всичко ако ще преписвате се запознайте в детайли какво ще представлява съответната контролна/изпит. В училище това обикновено е лесно, защото контролни се правят често и лесно може да си изградиш представа за метода на съответния преподавател, но в университета нещата са по-сложни. Обикновено част от информацията може да се намери от самия преподавател. Като каква точно ще е формата(тест, тема, отворени въпроси, колко отговора ще имат въпросите, въпроси за развиване, колко въпроса, откъде ще се паднат и т.н.) колко време ще протече изпитът, как ще се влиза за него, какво ще може да се ползва, трябва ли да се носят листове, могат ли да се ползват различни помощни материали. Това е лесната част въпреки че повечето не се интересуват и съответно пропускат множество възможности. Другата информация е по-трудна за събиране. А именно колко различни варианта ще има теста, темите, колко квестора ще има, дали се сяда през място или през място и през ред, дали сяда по номера, как точно се раздават тестовете(предварително, подред, произволно), дали ще се влиза на групи(как се определят групите четни-нечетни или други вариант). Подобна информация може да се получи предимно от хора, които вече са минали съответната контрола, дали тази година или минала. Така че проучете кои ваши колеги или съученици имат контролни преди вас и се сприателете с тях. След като се сдобиете със съответнати информация може да се възползвате от нея. Например ако знаете че ще има само 2 групи и знаете точно как се раздават групите, сядате с някоя ваша дружка през място. По този начин ще сте една група и имате възможност да си подсказвате(това е много ефективно ако и двамата знаете нещо и слабо ефективно ако и двамата не знаете нищо). Също така ако имате подобна информация може да се позиционирате на стратегическо място и някой умник по случайност да се падне същата група, а и по случайност да е на удобно разстояние да хвърлите един поглед да видите как се справя. 

Като стана въпрос за сядане и преписване има не малко значение къде точно ще седнете. Повечето веднага се насочват към последните места, което естествено е най-аматьорската грешка, защото 90% от случаите се озовават на първия ред или някой квестор се лепва точно отзад. Освен ако нямате сигурна информация че това сядане назад може да ви се размине не го правете. Тук трябва да се вземе и предвид събраната информация. Обикновено всеки сяда където си иска, но понякога преподавателите нареждат първо първите чинове, така че ако решите да се блъскате и да влезете първи, може да се озовете точно пред преподавателя, така че проучете въпросът. Както вече се сещата най-доброто място за преписване е посредата на стаята. Естествено самото твърдение че това е най-доброто място за преписване вече не го прави най-доброто място, защото първо там сядат всички, които си мислят че ще преписват, което допълнително увеличава риска да се привлича вниманието на преподавателя, а и освен това естественото място за наблюдение е центъра на стаята/залата, защото така с поглед се обхваща максимално много хора. Друг недостатък е че ако тръгнете да се опитвате да седнете там, понеже вече всички се блъскат се заемат бързо местат, при което започвате да се чудите какво става и накрая нямате никакъв избор къде да седнете и сядате просто където са останали свободни места. Затова още от началото се насочвате към периферните места на центъра или въпреки неинтуитивното решение сядате на първия ред. Няма значение колко сте близо или далече от преподавателя или квесторите единственото важно е да не гледат към вас.

 
Ако сте голяма група от хора, които смятат да обменят информация по време на контролна, заебете повечето и ограничете групата до 3ма. Всякакви схеми с повече хора не работят. Разберете се предварително как ще е най-добре да се разположите. Тук вече нещата са много ситуационни, например ако единия пише с лява ръка, трябва да седне от дясно на някой който пише с дясна, така естествено листовете са по-близо един до друг и поглеждането в листа на другия става по-лесно. Ако разни хора, от които не може да извлечете каквата и да е информация ви занимават се правете че не чувате, ако се опитате да им кажете нещо дори и да се разкарат, само увеличавате шанса да привлечете внимание.

Самото подсказване – може да правите каквото искате стига да не гледат към вас. Така че се уверете че не гледат към вас и няма шанс да погледнат и да ви хванат да правите нещо подозрително. От друга страна винаги има шанс да погледнат към вас така че намалете до минимум подозрителните действия. Например за тестови въпроси, подсказването може да става единствено с пръстите на едната ръка така че да изглежда като напълно нормално движение, единствения проблем е ако ви хванат че гледате към другия. Научете се да използвате правилния момент. Такива моменит са – началото на изпита, когато още се раздават тестове, обесняват се разни неща или има някой глупак, който пак не е разбрал нещо и задава тъпи въпроси. Използвайте тези моменти да сверите, кой коя група е, има ли повтарящи се въпроси, да приготвите правилния пищов, да си смените теста с някой или каквото се сетите. Човек може да се концентрира само върху едно действие, а в началото на изпита се случват много неща, така че квесторите и преподавателите са разсеяни и е трудно да следят за преписване. След това обикновено следва затише, така че тогава е моментът да напишете каквото знаете и да се приготвите да узнаете това, което не знаете. Ако някой зададе въпрос или се случи нещо друго в стаята и вниманието се отклони използвайте този момент. Обикновено най-голяма част от подсказването става накрая на контролната, когато започне да се предава или да се шуми, така че не бързайте да си ходите и изчакайте последните моменти. 

Други моменти в които може да извлечете информация. Седнете диагонално или така че да имате видимост към, този който е пред вас. Възползвайте се от седящите до вас. Дори и да не са същата група и да имате да правите различен вариант на контролната, много често нещата са свързани или въпросите са подобни или обърнати, така че може да извлечете информация, която да ви е полезна. Когато предавате и са ви останали 1-2 въпроса, за които нямате представа какъв е верния отговор, минете покрай хора, които още правят контролна и им надникнете в отоговорете или изчакайте да стигнете до учителя и се направете че му задавате някакъв въпрос, докато проверявате някоя купчина с контролни. Ако преподавателя обикаля, попитайте го за отговора на даден въпрос или дали сте отговорили правилно на въпрос, за който се колебаете между 2 отговора, понякога ще ви каже отговора, а дори и да не го направи понякога реакцията му ще издаде кой е верния отговор, в крайна сметка не губите нищо.

Предварително събиране на информация – в повечето случаи винаги се намира, някой който ще прави въпросната контролна преди вас. Съберете възможно най-много информация от тях. Най-оптималния вариант е ако може да се снима контролното с въпросите, което доста често е възможно. Но не разпространявайте контролното, не трябва да го давате на никой! Има една граница където като научи 1 човек повече отколкото трябва и в следващия момент всички имат контролното и последствията няма да са добри. Ако не могат да снимат теста, накарайте някой в който имате доверие да ви запише отговори или поне да запомни някой от въпросите или задачите. По този начин ако не друго поне ще придобиете представа какво точно ще представлява и ще може да се подготвите по-ефективно. Ако се разпространяват разни произволни отговори на тестове или нещо такова, не им се доверявайте обикновено са грешни.

Разберете откъде се взимат въпросите за контролната или дали има някакъв модел, който може да следвате. Много често преподаватели взимат въпроси от някой учебник или книжка с тестове. Така че само трябва да разберете откъде и съответно да назубрите отговорите на всички въпроси. Тази информация може да разберете чрез косвено задаване на въпроси на преподавателите. В зависимост от ситуацията тук също може да се наложи да сте доста изобретателни.

Понякога въпреки че имате даден вариант на контролната не може да гарантирате какво точно ще ви се падне. Но има един вариант, в който това е възможно. Но изисква подготовка и добра информираност. Особено в университетите и големите аудитории е възможно някой ваш колега, да изнесе предварително някоя контролна, която след това направо да извадите. Естествено това е рисковано и въпреки, че съм виждал да се пробва неуспешно, мисля че е напълно възможно, просто не трябва да се прави от пълни идиоти. Друг вариант обаче, който е напълно възможен е с по-прости форми на изпитване. Много често контролните по-математика са под формата на малко листче на което има написани 3-4 задачи. Ако случайно изтече снимка на някое такова листче, може да научите задачите и да се надявате да ви се падне точно този вариант, но обикновено има много. Така че решението е следното, разбирате с каква програма са съставени задачите(обикновено това е Mathtype) и създавате листчето 1 към 1 след което се принтира и като ви дадат който и да е вариант просто вадите този, за който имате задачите. Точно този метод е изпробван 2 пъти и да кажем че няколко души, които не знаят таблицата за умножение имат 5 и 6. Проблемът в случая е че трябва голяма точност на изпълнение и да се знае какво точно се прави и освен това не винаги е възможен този метод, особено в по-малки аудитории или ако учителя много добре познава листчетата си и какво точно дава. Този метод може да се използва и когато се теглят въпроси за развиване. Ако предварително знаете как изглежда някое от съответните листчета, но изтеглите друго може да го замените, също крие своите рискове и трябва да се внимава.

Съществуват и варианти да се сдобиете с тестовете предварително. Ако разберете къде учителя държи тестовете и има някакъв начин да се доберете до това място. Измисляте някакъв хитър план, с който да отвлечете внимението на преподавателя и бързо да се сдобиете с варианта на теста. Естествено това е много рисковано и при евентуален провал губите много повече от една двойка. Така че сами си преценявате рисковете.

Като цяло в заключение мога да кажа че ако смятате да преписвате трябва да вземете предвид всички детайли и да направите всичко възможно да минимизирате рисковете и да максимизирате ползите. 

Споделете свои методи и наблюдения за преписването.