Днес празнувам любовта си… както всеки ден. По-лошо – празнувам я всяка секунда. Празнувам я с всеки поглед и докосване, с всяка дума. Празнувам я дори когато разстоянието прави погледа и докосването невъзможни, защото всъщност любовта не е „там“, а тук – в мен. Тя не ме оставя да я забравям – пари в гърдите ми, свети в очите ми и постоянно ми нашепва „обичам“. Обичам…
Днес в леглото ми няма да има рози. И няма да ми подарят поредното плюшено сърце. Но топлата прегръдка не напуска постелята ми и сърцето, което ми подариха веднъж завинаги, е истинско – живо, топло и туптящо в ритъма на моите радости и грижи.
Аз съм жена. Ако не получавам внимание, топлина и грижа всеки миг, няма да има какво да празнувам.
Не днес. А всеки миг.
Не днес. А всеки миг.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.