Аз вярвам в мъдрото съществуване и в необходимостта от опознаване на себе си. Ако всеки един човек се погрижи на първо място за собственото си духовно извисяване, спокойствие, познание и себепознание, то животът ще се превърне в едно доста по-прекрасно пътешествие.
Ясно е, че когато нямаш идея какво искаш от себе си и от света, то отиваш наникъде. Луташ се, оставяш се да бъдеш носен от течението. Не знаеш какви са исканията ти, не можеш да ги формулираш ясно. "Искам да съм добре" не е отговор. Не очаквай някой да се погрижи за теб, ако ти сам не се грижиш за себе си. Няма кой да подаде невинно ръка на човек, който не знае накъде отива.
Така лесно ще бъдеш поведен и когато се събудиш ще си на място, на което никога не си искал да бъдеш. Но вината е твоя! Та ти и не знаеше къде трябва да си, когато тръгна.
Разум - имаш го, за да го използваш. Какво те различава от всички останали дишащи същества? Разумът. Как да бъдеш част от едно зряло общество, когато сам вътре в себе си не си зрял? Това е разликата между лидерите, които водят хората в една посока, и лекомислените последователи, които само могат да скандират. Крещиш чужди думи, даваш безсмислени отговори, сам нямаш мнение и възглед... Не се оставяй на течението. Погледни в себе си с широко отворени очи. Това е истинското пробуждане.
Днес отдели време за себепознаване, изолирай съзнанието си от заобикалящите те обстоятелства поне за час. Ще се избистри погледът ти.
Себепознанието е дълъг процес, може да отнеме един цял живот, но определено прави всеки ден по-добър от предходния. Поеми своя път днес!