Пътувам в тролея. Пред мен са седнали младеж и девойка и разпалено си говорят. Вижда се, че очевидно са влюбени и дори са на път към гражданското. Ставам свидетел на необикновен разговор. Двама души, които изясняват политическите си възгледи, преди да се съберат за съвместен живот. Младежът ще нарека Соц, а девойката Седи, зощото е очевидно от какви позиции разговарят.
Соц:
- Мила, знаеш, че аз съм човек с леви убеждения. Залагам на обществото като градивна сила. Сматам, че пълното щастие не може да съществува в обкръжението на масово нещастие.
Седи:
- Но мили, щастието всеки си го гради сам. Който се учи, полага усилия и е упорит, се издига над другите, получава признание и е щастлив.
Соц:
- Мила, при соца образованието е достъпно за всички, дори средното е задържително. Неграмотни хора няма и всеки има шанс да си намери работа, докато при капа, доброто образование е въпрос на финансови възможности, а голяма част от хората са напълно неграмотни.
Седи:
- Намекваш, че бедните хора нямат възможност да се образоват? И защо аз трябва да се чувствам виновна за това. Моите родители и прародители са се трудили здраво, за да могат техните наследници да имат добра основа в живота. Тия които са лентяйствали и не са мислили за бъдещето на децата си, не заслужават никакво съжаление.
Соц:
- Мила, права си, че някои хора се раждат с дадености които ги отличават от останалите, бързо пробиват и заемат водеща роля в обществото. Те получават и по-голям дал от общественото богатство. Това са предприемачите и водачите на нацията. Но я си представи общество изградено само от водачи. невъзможно е нали. Някой трябва да работи и черната работа. Тя не попада в светлината на прожекторите, но хората които я вършат също са безценни.
Седи:
- И защо аз трябва да мисля за тях. Не е ли достатъчно, че баща ми им създава работни места и поема всички рискове, а те само работят и после си отиват безгрижни в къщи.
Соц:
- При капа "безгрижните" са в ръцете на собственика и винаги могат да бъдат съкратени. а това често за тях е равно на катастрофа. При капа повечето работници живеят под наем или имат огромни ипотеки, ако случайно са решили да закупят жилище. При соца жилището е достъпно за почти всички хора, а лихвите по заемите са символични. У нас почти няма семейство без собствено жилище, дори някои имат две и три.
Седи:
- При капа конкуренцията осигурява на хората най-доброто за най-малко пари. А има и изобилие от всичко, докато при соца има дефицити.
Соц:
- Мила, теоретично си права, но на практика, конкуренцията отдавна не играе тая роля, както по времето на Адам Смит. Отдавна монополите са разбрали, че е много по-добре да се разберат помежду си, вместо да се конкурират. Овчици за стригане има достатъчно. Когато се стигне до безизходица, капиталът прибягва и до средства като войни и колониализъм за осигуряване на пазари.
Седи:
- При капа има свобода на избора и демокрация. Всеки може да говори каквото си иска и да избира когото си иска да го управлява, докато при соца е имало една партия и нямало кого да избираш.
Соц:
- На пръв поглед е така, но сама виждаш, че честата смяна на управлението на практика не води до нищо положително, защото огромна част от обществената енергия се губи в ненужни противоборства. Освен това, знаейки че са временни т.е. за кратко, голяма част от политиците, гледат да осребрят максимално краткия си престой във властта. В резултат на това всяка обществена дейност се корумпира.
Седи:
- При капа се дава възможност на всички способни хора да печелят в съответствие със знанията и уменията си, като например лекарите и зъболекарите. При соца са на заплати, много по-ниски от тия на колегите им на запад.
Соц:
- И тук си права - теоретично. Някои лекари наистина печелят страхотно, дори повече от колегите си на запад. Не всички обаче. За зъболекарите нещата са направо катастрофални. С изключение на единици, останалите нямат никаква работа, защото хората просто не си лекуват зъбите.Вадят ги и толкова. Няма как да не знаеш, че при соца лекари и зъболекари е имало във всяко предприятие и училище дори и в селцата. За достъпа до квалифицирана медицинска помощ, какво да кажа - сега това е непосилна екстра за 90% от хората.
Седи:
- Сега има изобилие на стоки, а при соца е имало портокали и банани само по Нова година.
Соц:
- Има изобилие на "стоки", които дори и животните не ядат. Въпреки всичките имитации на проверки, нямаме представа какво консумираме. Лъскавата опаковка не превръща боядисаната сланина в кренвирши. Но това не се отнася само са храните. И дрехите и обувките и голяма част от уредите са класически боклуци. Дори високотехнологичните изделия са направени така, че да издъхнат в момента на изтичане на гаранцията им. Банани преди е имало само на Нова година, но български ябълки, круши, дюли и други е имало целогодишно и то от най-високо качество. Дори лукът и картофите са били български, а пуешките бутчета не са изглеждали като агнешки в резултат на хормонално третиране.
Седи:
- Ти май искаш да върнеш комунизма. И пак твоите хора да грабят народа.
Соц:
- Да грабиш при социализма, не е било нужно по простата причина, че няма какво да направиш с ограбеното. Един-два апартамента, шкода без ред, някое пътуване по света и толкова.За повече не ти трябва. Пък и колкото да са крадили "моите", факт е, че е нямало безработни, ровещи по кофите, неграмотни и маргинализирани тълпи. Социалните придобивки за хората са били даденост и живота и спокойствието им са били осигурени.
Седи:
- Имам чувството, че не ме обичаш достатъчно.
...
Пристигнах на моята спирка и оставих младежите да спорят. Дали ще се оженят при толкова различни виждания за света? Може би любовта ще бъде по-силна от политическите пристрастия.
И въобще, как се движим нанякъде заедно, като всеки очака да пристигне на различно място. Всъщност къде искаме да отидем? За сега крайната спирка е - 5 милионно население (от които половината цигани) и ...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.