ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.
Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.
Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...
Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...
Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим.