Петъченце

И когато нищо не върви идва петък.
И забравяме за всичко, надигайки бутилките с ферментирали течности, пушейки полулегални субстанции... Някои дори живеят за момента, в който ще начертаят линията на капака на тоалетната чиния.
Петък-ден за обезглавяване.
Защо сме такива? От доста време си задавам този въпрос. Всъщност откакто с един приятел прекосихме неделна София в час пик, когато всички бяха наизлезнали да се порадват на хубавото време. И ни гледаха като идиоти. Защото ние си говорихме и се смеехме. Смеехме се с глас и с широка усмивка. Което явно беше нещо необичайно за тълпата, излезнала да разходи новият си анцуг Адидас и да покаже жената на цел свет, щото още го държи Цеца от последната ракиена вечер.
Как да е. Беше забавно. Но защо тия хора не се усмихват и приемат усмивката за нещо неморално, за нещо неадекватно?
Ей, хора, защо не се усмихвате?
Има за какво да се усмихнеш.
В крайна сметка ви е ясно, че не карам Бентли и не ми превеждат по милион на месец.
Всъщонст от много неща, главно свързани с финанси, мога да се оплача, но винаги посрещам света около мен с широка усмивка. А вие защо не го правите?
Днес си заплюх деня. Казах си, че довечера ще си намеря късметче. Не знам какво ще е това късметче, но искам на сутринта да се събудя с усмивка.
Искам ви и вас усмихнати, защото след няколко часа ще се срещнем.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.