Адвокат на …
Ако някой ми каже, че ехото в гората се получава навсякъде, дори и там където няма дървета, защото или никога не е имало, или са били просто изсечени, знам, че този другар иска да ме излъже. Спомням си от моето детство когато с баща ми си правехме малки екскурзийки в нашата гора по границата с гората на съседното село и как той се провикваше по жените берящи диви череши на съседния склон:
- Менко-о-о, слезни долу у дерето да си кажем по две благи думи.
Ехото повтаряше неговите думи докато от гората на съседното село не отговареше неизвестен млад женски глас:
- Брагяне-е-е, сигурен ли си, че има за какво да слазим доле?
И ехото пак си играеше този път с гласовете на невестите от селцето където ако не всяка втора жена, то поне трета се казваше „Менка”.
Къде ти сега ехо! Фирмите всичко изсякоха. Останаха само ниски шубраци. Да не можеш да стигнеш дори до дерето. А за млади невести не може и да се говори. Мощни резачки повалиха стогодишните дървета, Големи камиони караха и все още карат трупи и после в равното ги претоварват на още по-големи тирове. Като не можем да си организираме държавата да произведем нещо със съвременна технология, най-лесното е да съсипем хубавите си гори и да ги изнесем зад граница. Произвеждаме само избори! Не ги провеждаме, а сме ги били произвеждали! Да се не начуди човек на нашите любими политици откъде измислиха, че сме произвеждали избори.
А избори се печелят само с пари, който има финикийски знаци и да не е голямо магаре – него ще го избере народа. Гондоли с трупи, по четирдесет кубика и отгоре, които дори трудно вземат завоите по нашите пътища заминават за ябана-чужбина. Алчни фирмаджии само броят евра и … където и на когото трябва дават, те си знаят. Има и за тях, има за народните любимци, има за партийните каси, има и за производството на избори. Появи се информация в нета, че вековни букови гори са изсечени в западна Стара планина. Сече се и по нашенско. Там където някога е било както в песента „Хубава си моя горо” сега са направени огромни коловози от камионите, дърветата една по едно заминават по предназначение неизвестно къде и за кого.
Та ето и моята историйка.От преди няколко години е. Около пет часа след обяд на ранната есен е. Слънцето е все още високо на небосвода. Аз стоя на старата чешма по пътя за Дупница и си продавам картофи. Спира черен мерцедес до мене. От него излиза господин с черен костюм, бяла риза и вратовръзка. Гледа към гората, поглежда часовника и пак към гората. Малко след това голям тир запълва площадчето пред чешмата. Мургавия господин, явно бизнесмен крачи напред-назад като очите му все шарят от време навреме към гората. Показват се четири „зила” . След малко пристигат при чешмата и уморени работници започват да претоварват на големия камион буковите дърва. Човекът с мерцедеса, някогашен спортист, сега по скоро приличащ на „лоена топка” се успокоява. Приближава се до мене и ме пита:
- Ти не работеше ли едно време в радиозавода?
Изненадан съм от случайно захванатия разговор.
- Работех – смутен и притеснен отговарям.
- Ако беше Тодор Живков сега на власт, още да си работиш там, а не тука да висиш – продължава мургавия бизнесмен.
Не знам откъде ми дойде куража, но почти извиках:
- Ако беше другарят Тодор Живков на власт, ти нямаше да сечеш и пари да правиш от нашата гора.
Ето как без да съм вярвал някога, че ще стана, станах адвокат на Тодор Живков.И само за това ли?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.