За кого е по-тежко да остане сам- за мъжа или жената?
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Защо си мисля, че репродуктивните способности на мъжа го "държат" по-дълго, отколкото жената? И какво по-лошо има от това една жена да не се реализира като майка? В биологичен и демографски смисъл, това си е направо трагедия. Макар че- какво от това, природата и без нас си се справя повече от добре. Не по-малка драма е от тази мъжът да не успее да предаде гениалните си гени за поколенията- да се осъществи като родоначалник на човешкия род, като създател...
От психологическа гледна точка, самотата е непоносима както за жените, така и за мъжете. Тук пол няма. Има човек. Човек с естествената потребност да отразява своето себе чрез партньор- постоянно огледало. Това дава опора на психиката, центрира я, заземява я, донякъде я лишава от свободата да се рее. Поставя я в една конкретност, която е някаква сигурност, заздравява я. Свободната психика има силата да твори, но неуспешното й овладяване може да доведе до разни...клинични отклонения (такъв ли беше терминът?).
Има ли съдба във всичко това? Кой знае дали така е правилно да бъде зададен въпросът... Има човешки решения, определени от собствения ни интелект и от външни фактори. Във всички случаи- осъществени или неосъществени, ние сме себе си. Това са варианти на нашето лично съществуване. Никой не може да знае кой път може да ни направи щастливи. Със сигурност този, по който сме поели с желание или с осъзнатото решение да опитаме да постигнем мечтаното щастие.
Всяко нещо, в което откриваме смисъл, всяка посока, по която тръгваме- понякога и просто защото така трябва, напластяват в нас опит и мъдрост, които са ни потребни, за да се адаптираме и да възприемаме света, какъвто е, да сме в хармония с него.
Само нощите да не бяха толкова непоносими...