Сутрешни размисли 13

СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ 13

Двама възрастни мъже разговарят на висок глас и аз ща не ща ставам чувам разговора им, който ми се натрапва в съзнанието.
– Сополанко. Той ще ми каже на мене. Намери се кой да ми дава акъл.
– Все пак помисли върху думите на сина си. Може да има известно право да ти говори така.
– Пари ми дай, акъл не ми трябва. Каквото съм научил в живота до тук, стига ми. Повече няма за кога и за какво да се уча – горещи се ядосаният от поученията на сина си баща.
Думите му ме карат да се замисля сериозно над ученето в живота. Малко ли знаем, много ли? Стига ли ни това, което вече знаем? Струва ли си усилието да трупаме знания, ако те едва ли ще ни послужат за нещо? Кой има право да ни учи и кой не? Куп въпроси. Човек ако е загубил смисъл да учи нови неща, е загубил смисъла и да живее. Любопитството и образоваността са неща които ни придвижат напред в живота, които ни карат да се развиваме и преосмисляме битието си. Без тях просто не може. Нима всеки един ден, в който не сме попълнили знанията с нещо ново, та макар да било то и мъничко, като грахово зърно добавено знание по някакъв въпрос, нима не е безвъзвратно загубен!? Кой знае. Зависи от целите, които преследва човек в живота си. Всеки сам решава.