Даваме/помагаме или споделяме с някого в нужда в точно определен момент
Със съпругата ми пътувахме през една от най-бедните страни в Централна Америка. В едно малко провинциално градче, докато чакахме автобуса, се отбихме в магазина на една бензиностанция да сменим пари и хапнем нещо набързо. Когато излязохме навън видях малко момче, което спеше на земята облегнато на стената на магазина. Изглеждаше много уморено и гладно. Приближих се тихо до него и го докоснах по ръката за да го събудя и му дам пари за храна. Тъй-като не се събуди, пъхнах парите в горния джоб на ризата му и тихо се отдалечих. Не бях направил и двайсетина крачки, когато небето сякаш се отвори и вълна от блаженство се изсипа отгоре ми. Потокът от любов през тялото ми беше толкова силен, че сълзи изскочиха на очите ми. Изгубих чувство за физическото си тяло и сърцето ми танцуваше като лудо. Нямаше нужда да се обръщам назад за да разбера, че малкият се беше събудил и намерил парите в джоба си. Вярвам, че някои са изпитвали поне веднаж в живота си това чувство, за което няма думи да бъде описано. Разговарял съм
обаче и с хора които, както те споделят, никога не са изпитвали подобно нещо.
Следователно нещо липсва. Какво е то:
1. Връзката с Бог. То е както в електрическата верига: крушката свети само когато е свързана с Източника.
2. За да получим щастие, трябва първо да го създадем у другите.
Получаваме чиста любов от друго същество
В миналото на моя семеен живот определено се провалих - не полагах никакви усилия да бъда истински баща и съпруг и направя любимите си същества щастливи. Това бяха и най-мъчителните за мене спомени от миналото, които се връщаха отново и отново. Случи се така, че по-малката ни дъщеря "умря" от левкемия през лятото на 2005 година. Както вече съм споменал в друга статия "Смърт на любим човек", тя никога не ми е липсвала. Но определено ми липсваха всичките онези случаи от миналото, когато съм можел да я обичам и направя щастлива, но не съм го правил. И дори обратното: на моменти съм се държал отвратително. Може би сега си представяте как съм се чувствал, когато всички онези спомени се връщаха обратно. И не можех да направя нищо за да поправя грешките си, защото нея просто я нямаше. Знаех със сигурност, че всичко е простено вече, но все пак не се чувсвах добре. След известно време обаче, тя започна да идва при мен, ей така посред бял ден, за да ме люби - чиста ангелска любов. И не само това, започна да идва и в моите "сънища". Защо ли? Ами за да ми даде възможност да изживея отново всички онези ситуации, за които се укорявах, и разтворя миналото ни в любов. И ние играем и се радваме и сме щастливи. Истински щастливи.
И така моят отговор на това откъде идва щастието е:
Щастието идва отвътре, от сърцето ни и от сърцата на всички останали, които сме направили щастливи и ни обичат.