От всички чувства, най-продуктивното беше страхът

От всички чувства,зародили се в човешкото сърце,най-продуктивното бе страхът.То сякаш неосъзнато даваше ход на всички останали,неуверени,стаени някъде из ъглите на душата,усещания.

Влюбвахме се от страх да не останем сами,а после оставяхме любовите си,от страх да не ни смачкат в обичта си.Намирахме си приятели от страх да не ни сметнат за аутсайдери,а после ги предавахме от страх те да не го направят първи.Криехме какво изпитваме,от страх да не ни се присмеят и след това от страх да не бъдем отхърляни ги забравяхме.Не бяхме добри, от страх да не бъдем определени като наивни,а после от страх да не ни използват,правехме все по лоши неща.Усмихвахме се, от страх да не видят нещастието ни и от страх лъжехме колко щастливи сме.Имахме мечти от страх да нямаме,а след това страхът от провал ги убиваше и пак ги нямахме.Работехме,работа която не ни харесва от страх да не останем гладни,а от страх да не напълнеем дори не ядяхме.Учехме в известни университети,от страх да не изглеждаме неуки,а след това отново от страх не използвахме наученото.