Цветница

Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят вкъщи и се поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.

Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

    Аглика (Иглика), Ангелика
    Аблен(а) (аблена означава планински божур[1]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие[2])
    Билян(а), Белян(а)
    Божур(а)
    Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (венец - от славянски)
    Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър), Генадий
    Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка (от диня), Детелин(а), Димитровче
    Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо
    Евелина (в превод от френски означава „горски орех”)
    Жасмин(а)
    Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка)
    Ива (име)
    Иглика
    Мама, тати, кака и баба
    Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Красен
    Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия
    Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта
    Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Ния
    Петуния, Паулина, Пламен,Пламена, Памела
    Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Радина
    Росен, Росна
    Росица
    Смилян(а), Сиян(а), Стефани(я) (Стефани - от гръцки - „венец”), Синчец, Смирна
    Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
    Фидан(ка)
    Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка,
    Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)