Онзи ден празнувахме Международния ден на труда.
Днес месим козунаци.
Утре ще се поздравяваме с Възкресението Христово и ще разчитаме на опрощение.
После е Гергьовден. Умението било, казват, не да убиеш ламята, а да я водиш на каишка след себе си.
Малко след това са Изборите.
И... те ти, булка, Спасовден! 40 дни след Възкресението я се възнесем, я не. Я се спасим, я не... А като нищо може и да проумеем значението на израза.
(За протокола - има го в сборника "Фолклорен еротикон", съставен от Флорентина Бадаланова.)
И дано, макар преяли и препили, се юрнем на 12-ти към урните.
Един пътешественик е написал за нашия народ - като ги гледаш как строят, имаш чувството, че ще живеят вечно; като ги гледаш как ядат - все едно ще умрат утре.
И май не е далеч от истината. Май - месецът, май - колебанието.
Затова - да празнуваме, но да не забравяме, че гласът на всеки един от нас е важен.
И да отидем да гласуваме. Всички.
За да не ни горчат козунаците.
За да не убиваме ламята.
За да сме изненадани на Спасовден.
Но приятно. :)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.