Тъжен Великден

Тъжен Великден.
Още един голям актьор, още един любимец се пренесе в Божествения театър. Какъв състав се сформира само! Коста Цонев, Георги Черкелов, Ангел Георгиев-Ачо, Андрей Баташов, Велко Кънев, Георги Калоянчев, Тодор Колев... сега и Петър Попйорданов.
И велик режисьор си имат - Крикор Азарян, и още един от най-добрите ни музиканти - Пецата Гюзелев, е с тях, редом до Вили Казасян... И публика си имат. Много публика...
Страшно е, когато някой си отива. Още по-страшно е, когато ние - останалите за малко по-дълго тук, не намерим в себе си онова смирение, с което да кажем нещо добро или да не кажем нищо.
Винаги ще се намери някой anonimen, който да иззлорадства под тъжната новина в някой форум. Да раздаде "правосъдие" и самонадеяно да заключи, че "така му се пада"...
Цинизмът е удобен, но ялов остров, а плюнката отдавна не е най-доброто почистващо средство.
И ако на един от най-големите християнски празнци не съумеем да наведем глава и да помълчим - поне минута... нищо не сме разбрали. 
И напразно изричаме  "Христос воскресе. Воистина воскресе."

Почивай в мир, Чочо! 

Поклон, дълбок поклон пред всички вас, които живеете на сцената и щедро раздавате себе си, дори и когато си отидете.

Аплодисменти.