Всеки крие нещо

Всеки крие нещо, независимо колко малко е то. А може би не е малко? Също както едно зрънце, подхранено, може да порастне голямо, така и тайните или емоциите, които подтискаме в себе си, могат да се превърнат в нещо кошмарно, което да доведе до гибел.

Но дали съм права? За това...за криенето на действителността? Защото, за да криеш нещо, трябва да имаш какво, трябва да имаш "къде". За да имаш къде, вътрешният ти свят трябва да е по-дълбок от вместимостта на бирена капачка, а в днешно време хора с такава душевност като че се срещат толкова рядко, че е почти възможно да се обявят за "изчезващ вид." Преди време ей така на шега реших да напиша неща свързани с мен и личността ми, за да ....не знам....,за да се свържа с хорта някак си, за да им покажа част от това, което наричам "аз". Това, което ме учуди беше, че едно 90% от коментарите съдържаxa въпроcи от рода на "Не те ли е страх да показваш толкова много от себе си?" или "Защо разказваш всичко за себе си, така няма смисъл човек да те опознае?" Честно казано това направо ме отчая...Нима днес да разкажеш за любимите си цветове, плодове,вкусове или частици от спомени значеше "всичко" ?? Нима хората са станали толкова плитки, повърхностни...еднообразни?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.