На онзи, същия боклук

Чудно нещо е това,
наречено въображение.
Търся, мисля и не знам,
моля, дайте обяснение!
Как така във непознат
аз се влюбих изведнъж?
Мозъкът ми - тарикат
реши, за мен че той е мъж.
Виждала съм го, не зная
има ли два-три пъти,
но ето ме, горя, мечтая -
принц е в моите очи.
А съм чувала за него,
че безчувствен е злодей,
но съзнанието ми взе го
и превърна го в Тезей.
На чувствата ми покровител,
измислих си какъв е той -
първичен, силен, съблазнител,
добър и лош, но мой герой.
Но ето срещам го сега.
В него аз какво видях?
На въображението лъжа.
Тихо, срамно се засмях.
И все пак - силен и голям
и излъчващ мъжество.
Непознати, вече знам,
с що ме грабна и защо.  Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.