Рано или късно.....

Рано или късно се изправяме срещу самите себе си и разбираме, че това, което сме искали досега се оказва всъщност, това, което не сме искали ние, а тези около нас, родители, приятели, или нещо, което сме видяли по телевизията. Когато сме били малки всеки път, когато сме си казвали вътрешно, че искаме да станем като героя от филма. На всеки се е случвало да иска да стане известен или някакъв невероятен човек и да се покаже на света, така че всички да го забележат. Но в последствие това се оказва само мечта, наричана от по-възрастните - "глупости" ,после се стремим да се придържаме към "реалността", като се опитваме да покрием правилата на обществото около нас, всеки ти казва каво е най-добре за теб, къде да учиш, какво да работиш, или пък ти подсъзнателно си си набил в главата, това което си слушал от околните за техните желания и без да се усетиш са станали някак си твои. Но рано или късно идва момент, в който ти се питаш: Това ли искам аз?
 По този път аз разбрах, че е важно да имаш мечти и да не се отказваш от тях, колкото и нелепи да се струват на другите, но по-важното, което смятам за най-важна стъпка към сбъдването им е да откриеш себе си, и това, на което ти си способен, което ти искаш, което ти чувстваш, което теб те кара да си щастлив. Несъмнено през живота си всички ще бъдем неизменно свързани с разни хора, но нека да не се отказваме от себе си, нека превърнем този живот в приказка за нас и за другите около нас, нека им помогнем и те да бъдат и намерят себе си, нека споделим от щастието си, и нека го споделяме всеки ден.