Значи ще започна всичко от начало... Аз съм момче на 16 години. Родителите ми са заможни, банкери са и двамата. Откакто се помня родителите ми се карат, дори не знам защо са се оженили... Преди година се разведоха. Не обичам нито майка си нито баща си. От малък намразих баща си, заради проблеми в работата ли, заради комплекси ли не знам най-редовно като станеше скандалът, изяждах боя заедно с майка ми.
Имам и по-малък брат, който татко повече пазеше и не биеше. Не знам от злоба ли от какво, че татко него не биеше и не обиждаше толкова, започнах да се държа лошо с него. А мен и майка изобщо не ни пазеше, удряше ме със сила и ме риташе като куче.
Няма да забравя как веднъж за няква супер нищожна причина ме спука от бой, бяхме сами в апартамента и направо ме преби. Майка ми поне гледаше да ме пази като ми налети, но покрай мен и тя го отнасяше.. Не го обичам, даже имаше 1 период, в който исках просто да умре и да се махне от живота ми.
Като малък хиляди пъти си казвах, че като порасна, ще го пребия, за да види какво ми е причинявал най-редовно.
Майка ми... не знам, имам чувството, че никога не й е пукало особено за мен. Пращаше ме на уроци, гледаше да имам всичко от първа необходимост, но само дотук... Като малък не помня да ме е питала как съм и рядко идваше да ме прегърне и да поговорим, като майка и син...
Имах детегледачка, която ме водеше на разни училище и разни уроци. Лятото ме пращаше за 3 месеца при бабите ми(които в крайна сметка обикнах най-много) докато тя си гледаше кефа.
Ходеше си на дискотеки и си излизаше с приятелки, пък кво става с мен, не я беше особено грижа. Когато й исках няква играчка или нещо такова обикновено ми отказваше и казваше, че било скъпо, а тя в същото време се спукваше да харчи пари за гримове, бижута и коктейли по дискотеките. Общо взето просто й бях като разход...
Детегледачка ме водеше навсякъде, апартамента се чистеше от чистачка, а готвеше рядко и като че по принуда, и само се оплакваше, че няма време заради работата. Не знам просто гледах да се държа добре с тях, изкарвах хубави оценки в училище, ходех на уроци по англиийски и изпълнявах, всичко каквото ми кажат, само за да съм добрия син, а те за "мерси" се държаха с мен като с лайно.
Преди година се разведоха с баща ми и майка ми се изнесе. Идваше, често в нас, но предимно за да е по-близо до по-малкия ми брат. Сега преди 2 месеца й предложиха работа в чужбина и тя отиде заради парите. Сега по скайп всеки ден ми обяснява, колко ме обича и колко й е мъчно за мен, но не знам дали е истина... А й мойто сърце към нея и баща ми е ледено. Колкото до баща ми, дето явно му доставяше кеф да ни смазва от бой, вече от година не ме е бил, защото го настигнах на ръст и ходя на фитнес и бойно изкуство и нещо не му достига смелост, да си избива комплексите.
Бях си обещал, когато порастна да го смажа от бой и да му счупя краката, за да му го върна, но мисля, че няма смисъл, защото виждам, че сам се убива с пиене и пушене всеки ден. Това е моята история... Не знам в мен ли е вината или не, но не обичам родителите си и това е.
Източник: spodeli