Та...на тези,невоювлалите и разбира се незагинали,им е нужно програмиране. Програмиране,което да ги движи в някакви рамки,в които усещат някаква сигурност,която пък ги приобщава към някакво стадо.Добре де-група, колектив,гилдия.Иначе са загубени.
Със сигурност тези живи същества не са удовлетворени от пребиваването си там,но не правят друго освен да недоволстват срещу някакъв,не е ясно точно какъв враг и живо се интересуват от съществуванието на другите индивиди. Белким там намерят отговорите на своите въпроси.Щото да се обърнеш към себе си и да ги търсиш вътре в себе си не е лесно,в повечето случаи дори невъзможно. Защо е така,не разбирам,но е така.Може би причината е в поемането на отговорност за себе си,а и това не е лесно.
Най-интересни са им хората без рамки.Тези успелите в някой аспект на живота си.Интересни са,но не се поучават от тях,а ги корят и хулят.Защо? Защото са различни,естествено.Защото не са в стадото.Защото не са недоволни.Защото знаят какво искат,как да го постигнат и как да се справят с пречките.Те,пречките идват пак от там,от матрицата.Но несъмнено те са най-интересни и затова са обект на обстойно наблюдение и много приказки.Празни приказки, изпълнени с нездрава емоция.
24.08.2006