Форматът бил много успешен в Русия и в Германия, услужливо ни информира медийната пиар-машина.
Хубаво, ама на наш терен шоуто за безсмислен смях е сред най-големите тъпотии, застигали нещастния заложник пред малкия екран.
Модераторът поставя задача на актьора. Актьорът не я знае предварително. Започва да импровизира. (На Краси Радков обикновено му се получава, на Иво Сиромахов - понякога, за Венета Харизанова не ми се говори.) В това време модераторът е поставил нова задача - без да е дал край на предишната и без да е ясно как новата ще си взаимодейства с предходната.
В нашенския "Младост 5" на всеки се възлага да прави това, в което е добър и което често е (до болка) познато на зрителя от "Щоуто на Слави". Така Краси Радков е: Тодор Батков, македонски войвода, Димитър Пенев, робот, животно. Иво Сиромахов е: Андрей Райчев, обикновен неудачник. Мариан Бачев е: полицай, Веселин Маринов, Коцето Калки. Венета Харизанова е: прелъстителка.
Обикновено хаотичните сценични превъплъщения завършват с всеобщ неконтролируем кикот - на актьори и публика.
2. "Пълна лудница". Предаване с трудна съдба.
Започнала като шоу за пародии на тв формати, "Лудница"-та претърпя остър завой към битово-селски хумор, за да се завърне като нещо от типа на "смесен магазин".
Сега драгият зрител гледа и пародии, и постоянни комедийни образи в сюжетни ситуации.
Очевидно сърцата на публиката са спечелени от Жоро Бекъма, Марчето и мама Божка, защото недодяланите смешки се леят във всяко издание.
Имитациите на тв предавания обаче не са изоставени. За жалост Гола и Милен Цвеклов толкова малко приличат на първообразите си като екранно поведение, та ако не са гримът и декорът, едва ли някой ще ги разпознае.
За добрата стара буфонада пък какво да кажем - мислех, че изпълнения от типа "Дует Тритон" сме ги оставили в 80-те години...
По всичко личи, че екипът са забавлява при снимането повече, отколкото уважаемата публика при излъчването...
3. "Шоуто на Канала". Като гледа човек русата креслива водеща, разбира защо в България жена комик е рядкост!
От "Шоуто..." не се уморяват да търсят актуалност - няма издание, в което да не се зачекват обществени и политически проблеми от седмицата. За голямо съжаление скечовете се получават беззъби, безпомощни, с постни песенни текстове и нелогични диалози, разчитащи на първосигнални имитации.
А това, че влачат Кирето и Сийка и хамалите вече над десетилетие, изобщо, ама изобщо не работи в тяхна полза...
4. "Комиците". Нищо по-дразнещо от представянето на ВИП гостите на предаването! Дали Гатьо Танков, или д-р Измилова, Циганката или Полицая - няма значение, резултатът е тъпоумни подмятания и плоски шеги.
Амбицирани да се впишат сред жалоните на българската смехова традиция, "Комиците" щедро произвеждат устойчиви езикови формули, които блестят с посредствеността си. "Много си тъп, Саше" е само един пример.
И какво забавно има в двете глухи баби или в семейстовто старци, които са забравили дори имената си!
А пък този професор (или учител?) по кой предмет изпитва студента (ученика) си, така и не можах да разбера - по всичкология вероятно...
От шоуто на Милошев-Нейков също се пробват в пародирането, но им се получават единствено новините. Може би защото да пародираш предаване, което отдавна не е в ефир, като "Минута е много", не носи дивидент сред по-младата аудитория.
5. "Аламинут". Не е измислен по-скъп начин да се разказват стари вицове!
Кратките видеоформи обаче дразнят с безподобната си разтегленост и груб, често недопустим език. Поантата на вица е предвидима, актьорите маниерничат.
Върхът на лошия вкус е сентенцията, изписана на дъската в "кухнята" - често мъдрата мисъл е отмъкната от известен автор, напълно извадена от контекст, или е вторично фолклоризиран афоризъм, с който и тийнейджър не би впечатлил компанията си.
Комедийните ни актьори са впримчени в слаба тв драматургия и бедни образи.
Обаче пък какво да правят, като новото българско кино така рядко посяга към комедийния жанр...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.