Разказа си ще започна с един стар анекдот, който ясно намеква, какво разбира политическата класа от електрически ток заедно с доведените чуждестранни разпределители. В час по физика учителката обяснява, какво е електрически ток и как да се пазим от него, Иванчо активно маха с ръка и взема думата:
- Госпожо, тока се лапа !
- Иванчо, това не е вярно и е много опасно, даже с ръка да го докоснеш, може да те убие !
- Вярно е, защото татко всяка вечер вика на мама „ Гаси тока и го лапай !” и все още са живи и здрави !
Приятелите, които ме познават знаят, че често ходя в родното село на тъщата, заради девствената природа и опит да спася от разруха и запустяване стара къща дом на оси, стършели, катерици, прилепи и спомени. Тъщата 40 години обясняваше, че името на селото Дивеци, произлиза от броя на къщите 9. Както да ги броях, старите бяха по-малко от 9, тогава според морфологията на името се досетих, че произлиза от думата диваци. Опознавайки хората и условията на живот, понятието диво се затвърди като безспорна истина. Аз съм любител на натуралната природа и така станах самотен, приходящ, поканен дивак. Със себе си влача пълен набор от инструменти, като най- важните изискват ток.
Седнал под навес и асмалък се бях отдал на малко, заслужено, вечерно, ракиено удоволствие, гледайки новините по БНТ още с хубав, аналогов сигнал. Изведнъж лампите премигаха и засветиха като свещи, външната, живачна лампа угасна. Рядко я включвах, 250 вата бяха излишно разточителство, но сега с нея разчиствах стършелите. Силата на светлината и спектъра на излъчане ги събираше на осветената стена и ги правеше напълно безпомощни и дезориентирани. Когато се изтощяха да пърхат и пълзят падаха на земята и тогава ги натисках с дебелата подметка на обувките. Така за 4 дни бях ликвидирал над 400, даже изпитвах съжаление към тях, но нямаше как да им обясня, че след седмица тук ще има малко и доверчиво внуче! Небето беше ясно и милиарди звезди грееха десетки пъти по-ярко от тези в мръсното небе над София. Помислих, че нещо става със старата инсталация, бързо извадих инструментите за електроремонт. Мултимера показваше 150 V напрежение, което постоянно варираше и стигаше на моменти до 180 V. Изключих хладилника, при това напрежение двигателя на компресора не може да завърти и ако термичната защита не изключи ще изгори. Започнах проверката, повредата не беше при мен, двете общински натриеви лампи в цялото село, също бяха угаснали. Нещо не правеше добър контакт, сигурно още в трафопоста. През главата ми преминаха възможни повреди от нагорели предпазители до късо съединение на фазата, която ме захранваше, не дай боже бандюги да бяха източили трансформаторното масло, тогава следваше пожар и взрив. Помислих си за полусляпата комшийка, миналата година и бяха изнесли електромера навън, при което разменили нулата и фазата. Три дни не смееше да пусне вода от офазената чешма, но господ не искаше да я прибере, оцеля ! Тя беше захранена на друга фаза, ако моята направи късо съединение, при нея напрежението ще се увеличи почти двойно, всичко ще и изгори, включително новия хладилник за който 4 години беше събирала пари ! Реших да действувам, на другия ден не биваше да оставам без ток, проваляше цялата ми работа и храната в хладилника щеше да се развали, навън беше 36 градуса на сянка ! Бях заредил предния ден мобилния с прима карта на М-тел за 10 лева. Отлично знаех, че тази „прима” услуга е подобна, както тарифата на секс телефон, около лев на минута. Рядко само в спешни случаи звънях, реших да се обадя първо на 112 нали е безплатно. Обади се оператор, накратко обясних ситуацията, той с усилие скриваше смеха си, каза че трябва да звъня на дежурните телефони на разпределителните дружества. Това село го нямаше на картата, затова ми даде телефоните на трите оператора. Реших че ЕОН е доставчика, сега Енерго- про- ЕОН и позвъних. Определено време слушах музика и съобщение,че скоро ще ме свържат с оператор, накрая женски глас поздрави. Сбито и кратко обясних какъв е проблема и къде се намирам. Поискаха ми номер на абоната, който не знаех, поясних че съм на гости и реално правя услуга на ЕОН, първо да ги спася от дела за изгорели битови прибори, второ за предотвратяване на по- тежка повреда и пожар. Дамата нервно ми каза, че те имат правила и така не може, после се досети, че разговора се записва и ме накара да издиктувам номера на електромера, качих се в къщата и едвам успях да го разчета. Електромера беше полски от преди ВСВ, тя заяви че при тях тъкъв номер няма, да се обади кмета !? Обясних и че това са 7-8 малки села с един кмет, който не знам къде и кой е, да приеме, че аз съм кмета, при което тя почти изпищя. Попита ме името на собственика на имота, казах името на бащата на тъщата, починал отдавна, разговора беше вече 8 минути и очаквах да ме изключат от М-тел за изчерпване на сметката, тя каза да чакам за поименна проверка. Изключих веднага, просто не беше възможно да си говорим повече. След 15 минути ми позвъни въпросната операторка като ме нахока, че съм затворил, обясних и ситуацията с прима картата. Тя тържествено ми издиктува трите имена на дядото и каза че пуска молба за проверка от негово име. Поясних, че е починал преди 30 години и е смешно молбата да е от негово име, при което тя изпадна в хистерия и генерира десетки задължения и заплахи. С крайно миролюбив тон и казах че не моля за проверка, просто ги съветвам да направят проверка за доброто на тяхната фирма и разговора приключи. Към 23 часа бях изгубил надежда, че някой ще се занимава със селските неволи. Телевизора включваше от време навреме но вариацията на напрежението остана същата. После тока спря за минута напълно, след което включи и уреда показа 230 V, всичко се нормализира. На другия ден се замислих за повредата, явно не беше в селския трафопост. Никой няма да тръгне нощем да оправя повреди. Стана ясно, че захранването от подстанцията с високо напрежение 20 кV не е било наред и едно превключване е оправило нещата. Това поражда още по- голямо съмнение за състоянието на съоръженията, повреда и лош контакт на високоволтовата страна, носи много по- голяма опасност и риск да останат без ток повече населени места.
Колкото и добре, надеждно и отговорно да е строено по- време на тоталитаризма, всичко има определен живот и ресурс, изисква подръжка, квалификация и отговорност. Трите чуждестранни разпределителя на ток, не са дошли тук от любов към българския народ, царя и неговото правителство ги докара неизвестно защо? Основните им инвестиции се заключават в подмяна на електромери и външни ел. табла, действие което обслужва само техните финансови интереси. Подмяната на захранващите кабели за открита инсталация с алуминиеви изолирани и дебели подобни на маркуч, води до повече аварии през зимата, защото задържат много повече лед и сняг ! Трудно може да се определи и проследи реалната „инвестиция” извършена от тях. Най- страшното е, че при партийното управление няма компетентни хора, които да разберат, че тока не се лапа ! Така фотоволтаиците произвеждат ток нощем, а вятърните са почти като перпетум мобиле !? Да, ама ресурса на старото, лошо и комунистическо свърши, какво да правиме сега !? Протестите срещу чуждестранните разпределители са дирижирани от тях, колкото и странно да ви звучи! Те вече се награбиха достатъчно, сега ще си тръгнат много обидени, ще ни осъдят солено за неустойки и невинност, подобно на царя за имотите си ! Вече се подготвя огромен внос на газени лампи от Индия и петромакси за по- богатите от Китай. За най- бедните остават църковните свещи !
Нищо ново дами и господа, по тъпия, неук и наивен, винаги плаща сметката и изпира пешкира ! Гасете тока и го ......
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.