Да бъдеш или не ...

(Посветено на "Нощта на театрите")

Луд съм бил!? Що бе? Защото не бъкам от фалшив оптимизъм?Защото не чета селф-хелп книжки, които ни заливат? - "Как да си опитомя щастие?",“Как да вдигнеш краката на желаната жена, в чиято страст ще плувам?, "Как да коленича пред вселената, молейки се да разлюлее енергийното ми махало?". Психическото ми здраве било разклатено? Ми ще се клати, милото, след като не съм в редицата на конвейра. Поне е в непрекъснато движение, а това значи, че съм жив.
Сънувам в графитено сиво. Розовото е банално. То е за романите на Нора Робъртс, когато Натали среща Ерик и до края на живота си свършват едновременно ...
Усмихни се на бъдещето! Що? Кофти ми е,не ми се усмихва? Днес, в настоящето, ми е самотно. Утре, бъдещето, може да го хвана под ръка, да му шибна два шамара и ще се усмихваме гузно до сутринта...
Какво искаш от мен, да седя и да си повтарям: Аз мога! Аз искам! Аз ще го получа, защото го заслужавам! Да де, ама не всички могат, не всички получават, но определено всички си заслужават плодовете, на засятото. Равновесие!

Когато си в безизходица и кървиш като заклано прасе, е много по-вероятно да родиш нещо гениално и да се измъкнеш от ада, да го превърнеш във вертеп, театър, стих и да си отживееш. Да изпраскаш един безумен, творчески "харлем шейк" пред разплутата, закърняла и залиняла откъм мислене тълпа на "щастливците".

Отегчих се! Надявам се и Вие? Луд ли съм? Да, луд съм, защото мисля в графитено сиво и понякога в синьо, а когато ми омръзне, слагам и малко мехурчета пенливо вино или тъмно червено порто за яркост. Ако не това, какво друго ми остава?! Може би ...

- Ало докторе, жена ми е мъртва!
- Как разбрахте?
- Ами секса си е същия, но прането се трупа! :)))