Размисъл

 Светът боледува от излишен шум.
Тишината я няма, защото тя нищо не ни казва. Нейната сила е в самотата и уединението, което е много близко до медитацията и до съзирането на онова, което с просто око не може да се види.
Човекът от страх да не остане сам, защото мисълта му не може да работи в съзерцателна безтегловност, решава да покаже че го има. И за да докаже, че го има, човекът е започнал да крещи и да вие срещу звездите, подобно на вълк в студена зимна нощ. Постоянното виене го превърнало в звяр. И което е най-страяшното - в звяр с разум. 
Дълбоко обоснованите, но безсмислено жестоки войни са продукт от  желанието на човека да шуми, крещи и вие, изправен с безподобната  си арогантност сам срещу цялата вселена. 
А някъде от дълбините  на вечния Космос ни наблюдава всевиждащото око на безкрайния разум. 
Колко ли време остава до края на шума, крясъка и виенето на безпаметния човек, обрякъл на мизерия и нищета себеподобните си? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.