Оня ден пък си купих някакъв гръцки био зехтин от „Кауфланд”, че беше на промоция естествено. Ей с ТАКИВА букви пишеше отгоре БИО, точно под още по-големия надпис ПРОМОЦИЯ. И на етикета пишеше БИО и въобще, като го огледаш отвсякъде това шише някак вдъхваше едно такова био доверие. Не като онова обикновеното слънчогледово олио с етикет „БЕЗ ХОЛЕСТЕРОЛ”, дето го взимат само бабичките. Отзад на шишето обаче с едни ей такива дребни буквички пишеше, че маслините били от био ферми. ФЕРМИТЕ били био обаче. Не маслините. За тях нищо не споменаваха и аз взех да се съмнявам, както всеки българин се съмнява, когато отиде на Женски Пазар и почне да гледа по сергиите, където кайсиите винаги са от Силистра, зелето от Петърч, а черешите от кюстендилско. Хрущялки. Иначе зехтина е с един странен вкус някакъв... на маслини.
Един приятел вика, че така трябвало и да бъде, но аз много не му се връзвам. Той така говори и за свинското, което всяка Коледа дедо му от Павликени му кара в Надежда 3. Цял фризер наблъсква с него. Било с естествен био вкус. Дрън-дрън! Био, ама на мен ми мирише някак особено, силно, задушливо. То затова и в тях се умирисало на кочина от това био месо. Чудя се, като е толкова Био фен, що не вземе да си ходи некъпан, за да спре да изсушава епидермиса си с това къпане всеки ден? Тъкмо ще започне да мирише, като прасето от Павликени. А от това по-био няма. Дъ бест направо.
Тоя човек му е бедна фантазията, да си представи удоволствието от това да си вземеш едно най-обикновено свинско от „Лидъл”. Нарязано, хигиенизирано, чисто, опаковано, без натрапчив вкус и селски аромати. В него дори водата от плакненето е останала, като доказателство. Щото хората са се погрижили преди да го предложат в магазина, да махнат от него гадните био миризми и био мърсотии. Навярно посредством киснене, центрофугиране и плакнене. Подозирам, че дори холестерола вече го няма вътре. Не, че разбирам много от технологията за създаването на месото, де.
Същото се отнася и за замразената бяла риба в „Билла”, която китайците са обработили още по-добре. Щом размръзнеш килограма и излееш двете чаши течност от леда, колкото и да я стискаш, от нея излиза още и още качествена чиста вода. Като гъба. Домакинска. И докато готвите остатъка, не се усеща никак гадната смръдня на риба, способна да умирише целия ви дом, барабар с изпраните ви и изгладени дрехи. Иновативни са тия китайци, няма спор.
Или пък любимото пилешко месо на жена ми от „Фантастико”, което тя яде вече години с огромен апетит и последователност, отличаващо се с превъзходен неутрален вкус, неповторима еластична консистенция и леки нюанси на ароматен букет от омекотител Ленор и дъвка Орбит… с диня. Затова след хранене свежият дъх е гарантиран, а нивото на ПХ в устата пада до нормални нива. Ако разбира се, преди това не ви е паднал някой зъб. Но за това ще сте си виновен само вие, защото сте сигурно, като оня мой приятел биотерорист, който всяка неделя пече биопържоли на балкона, докато съседите му отгоре се опитват да избегнат биопушека и да вдишат глътки чист кристален софийски въздух.
Крехки били! Да, бе, да...
Юрий Александров :)