Една добра и една лоша новина

Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ще се опитам да се посмея на живота, а лошата е, че ако не успея, понеже съм крайно емоционален индивид, мога и да се разплача. И обратното. Защото тия неща са свързани... За цветните петна в сивото ежедневие и защо светът никога не е само черно и бяло.

Добрата новина – дойде му времето и на отпуската. Лошата – пътувам с най-ранобудния човек на планетата. Аз съм Сова, той става с петлите. Все пилета, ама различни. Лягам си в 3, той ме взима в 6 сутринта. Обичам рок, той ме разсънва с Бобан. Спи без възглавница, аз спя с две. Когато сънят ми е най-сладък, той вече става за кафе. И ме буди. А аз убивам с поглед.

Отпуската свършва, като всичко хубаво и на нейно място идва работата. Хубава работа, ама се става рано. Става се рано, но за сметка на това се свършва по-късно. Но пък ти дават да пиеш. За да повишиш границите на търпението и да оцелееш. И работния процес да върви като по вода. И по вино. И по бира. И каквото там има. Със солети. И шоколад. Трябва да има ин и ян. Като ин-вино веритас, което пък те прави като Ян Бибиян. С Фют на рамото.

Вечерите минават леко, за сметка на сутрините. Да, но ако се събуждаш, значи има за какво. Едно кафе венозно и всичко е наред. Вдигаш малко кръвно, за да е в синхрон с работния процес. После пиеш един таратор и го смъкваш. В тараторa има чесън, но пък на кой ли му пука. Кучето и без това ме целува рядко. А и стимулирам работния процес. Всички бягат от офиса да вършат работа. И икономиката стимулирам – купувам си дъвки, за които някой е платил да бъдат рекламирани.

Прибирам се и взимам душ. Понякога налягането е толкова слабо, че все едно ме плюе Дафи Дък, но пък съм на първия етаж, тези от последния, дори нямат вода! Главата ми е сапунисана и докарвам вид на Йети, но пък мога да си правя пънкарски прически в огледалото, докато чакам по-добри вемена от това да живея в 21 век. Междувременно мога да пея, без някой да ме гледа странно от колата си, както обикновено ми се случва на път за работа и обратно. Защото обичам да пея, за жалост обаче го правя фалшиво. Но пък силно, така де. А в банята има и акустика. Бохемска рапсодия на канон. Божествено... и някак мазохистично.

Излизам от банята и си правя вечеря. Формата трябва да се поддържа. Кръгла, но форма. Удобна форма. Особено за човек като мен, имащ навика да пада по стълби. Многократно. Многократно, но винаги зрелищно и със свидетели. Артистично. Но пък така и не записах в НАТФИЗ. Станах сервитьорка с висше. С висше, което едва ли ще използвам. Но пък имам диплома, която за жалост стои в шкафа.

Шкаф, който ми подариха колегите. Но пък който ми отне 4 часа, двама приятели и две ПВЦ бутилки с бира, две отверки и много майки, за да бъде сглобен. Без чекмеджетата. За тях беше нужен и един баща и „след утрешния ден“. Добре е, че има толкова верни хора наоколо. Лошото е, че нямат винтоверт. Но пък имаха воля.

И аз имам воля. Спрях цигарите. Но пък не спрях пиенето. Пороците ми намаляват, но интензитетът им се увеличава. Но пък си признавам - признат грях, половин грях. Което ме прави още по-добър човек. Човек, ама грешник. Но пък жива и щастлива. И съвсем малко дива.

И все пак добре е, че сме живи. Но пък той един живот.... Работиш цялата си младост, за да креташ на старини. Но пък стресът и ефективно развиващото се ГМО, както и някои институции и определени индивиди, няма да ни позволят да продължим пътя си чак толкова, че да трябва да разчитаме на една пенсия.

Но пък душите живеят вечно. Което е добре... Лошото е, че там няма материя, а щом няма материя, не мога да си държа чашата с виното.. Но пък ще се върна. Имам приятел, който с удоволствие ще си разлива питието, ако му размърдам пердето....

Добрата новина е, че животът е забавен. Лошата – че не всеки може да го види.