Всичко започна от момента, в който реших да се сдобия с Е това "чудо на природата":

На каквото и да ви прилича в този миг, това е нищо повече от каничка за промивки на носа. Няма да се впускам в подробности да обяснявам защо и как съм решила да си я купя. Тези "приспособления" се продават или в индийски магазини, или в специализирани такива - т.нар. "йога-магазини". Такъв "търговски обект", близо до мястото, където живея, намерих в нета . "Йога магазин". Чета аз из сайта на "магазина", че доставката се извършва чрез фирма "Спиди" и струва 5 лв..... а стойността на самата каничка е 10 лв. И си казвам, че все още имам крака и ще ида да си я взема на място вместо да плащам на куриери 50% от стойността на самата каничка. Речено-сторено.
Изненадата ми, когато на място не открих никакъв магазин, а само йога-студио, беше голяма. Пробвах да се свържа по телефона. Уви - без резултат. Почуках на вратата на студиото - никаква реакция. В крайна сметка 20 минути по-късно все пак разговаряйки по телефона с някакъв мъж научих, че магазинът се намира в самото студио, но "продажби" се извършват само, когато в студиото има занимания и то преди или след тях...... Това последното го чувам в момента, в който вратата на студиото се отваря в отговор на моето чукане по нея.
Насреща ми се облещва една жена, която ме гледа зле и със съскане "изстрелва" в лицето ми "Защо ми чукате по време на занимание?!" На вратата има график на заниманията и според него, за днешния ден те би трябвало да са свършили преди 12 минути. Направо се стъписах.... Извиних се достатъчно културно и обясних, че не съм запозната с начина, по който жената работи с клиенти и т.к. търся йога-магазин съм решила, че мога да почукам. Отсрещната страна въобще не се трогва нито от извинение, нито от обяснение. Наежва се още повече и ме "контрира" с факта, че това е йога-студио и не се чука по време на практика (нищо че на вратата няма ни една табелка "Не чукайте") - все едно, че това е знание, с което всички хора се раждат и въпреки това съм имала наглостта да го пренебрегна.
Млъквам и я гледам право в очите! Всичко друго съм очаквала, но да ми се карат затова, че съм отишла да си купя нещо от магазин, ме изпраща в ступор! Йогистката (въобще не е йога за мене) не спира да "пени сапуна", разкривайки пред мен "тайната", че именно заради такова чукане по вратата си е направила онлайн сайт и продава по този начин. Не че в сайта пише - "НЕ продаваме на място" - нищо подобно.
Аз продължавам да мълча и я гледам в очите. Иде ми да й шибна един шамар, но първо не бих си го позволила по принцип. А и второ - групата от днешното занимание тъкмо си тръгваше - не мисля, че биха одобрили моите бойни умения без аз самата да пострадам .
- Какво ще искате?! - я.... все пак ми говори на "Вие". Няма как да не го отбележа при цялата тая злост, в която бавно се давех.
- Каничка за промивка на нос - казвам тотално равнодушно. Нямам емоции, даже не гледам злобно.
- Една ли?! - като че ли думата "каничка" предполага повече от една
- Да - какво ли друго мога да кажа.
Накрая се сдобивам със злополучната "саксия" и плащам. Лошо! Давам банкнота, на която трябва да ми се върне ресто. Реигстрираме първо почти безшумно "ох" от страна на йогистката. И тя ядно се завърта, за да се върне в "магазина" и да вземе ресто. Връща се със същата отривиста походка, издаваща доста нюанси на яд, агресия и досада. Подава рестото и в момента, в който го вземам, разбирам, че в него има и 1 монета. Разбирам го след като монетата пада на земята и звучно акомпанира на второто вече доста шумно "ох", излязло от устните на субекта, наречен йога-инструктор. Т.к. не последва никаква реакция от женщината, аз се навеждам, за да взема парата, която тя изпусна. И ако си милите, че тук и сега трябва да последва едно "Извинявайте!", то сте същите галфони като мене! Нищо подобно - едниственото нещо, което се случи е, че входната врата извистя покрай наведената ми глава и се трясна с абстрактен, но ясно отличим звук....... който можеше да чуя съвсем непосредствено стига монетата, която търсех, да беше паднала точно с 2 см по-близо до вратата.
Защо го разказвам всичкото това?! Защото... животът ни е пълен с всякакви идиоти, представящи себе си за "инструктори", "гурута", "шамани", "хомеопати" иииии т.н. Всеки поне малко е запознат с понятието "йога". Освен да опишем една древна система от духовни и физически практики, ползваме думичката и за хората, които практикуват тази система. Когато чуем "Той/тя е йога" в съзнанието ни веднага се оформя образа на духовния човек - личност, за която най-общо казваме, че е "над нещата". Особено в материален аспект. И най-вече като духовно изграждане. Това са хората, които би следвало да ни научат на разум, спокойствие, хладнокръвие, мислене, разбиране, опрощаване, толерантност и т.н. Хайде сега да ми кажете - какво от този низ от качества притежава йогистката, която днес обезпокоих напълно несъзнателно?! Как да имам респект и да изпитвам уважение, когато насреща си видях "човек" с нищо по-добър от моята уж дребна и "изядена" от материалното душица. Да вярвам ли, че духовното е постижимо или всичко е въпрос на бизнес, в който моята сума от 10 лв за каничка не се включва, при положение, че курсът, който обезпокоих с чукане имаше поне 20 посетителя!
Йога ли?! Да, бе, да.......... Шамански песнопения на кротал в човешки образ.....