На 2.5км на югоизток и на 4км по пътеките от Белоградчик се намира уникалната двуетажна пещера Лепеница. Тя се намира в дол между два скални рида, в който дол цари завладяващо спокойствие, все едно се пренасяме в съвсем друг свят. Това си е така в много голяма степен.
По пътя към пещерата, на около километър по пътеките преди нея се минава между две скали, които оформят своеобразна порта. Наричам я Първата порта към Лепеница.
Едната скала от Първата порта. Пътеката минава точно пред нея. Снимката е от другата скала.
Портите имат важен езотеричен смисъл и означават преминаване от един свят в друг. При това преминаване и умът ни трябва да премине от едно състояние в друго. От тази порта се преминава в област, наситена с различни енергии, където цари спокойствието. Затова и грижите ни трябва да останат извън портата.
Преди само се досещах за това, но при последното ми ходене разбрах и как да се направи това. Имах си някакви грижи, които не можех да реша в момента и които не можех да оставя настрана в ума си.
Затова взех една монета - трябва да е някаква вещ, която има значение за нас - застанах точно отвън на портата и гледах навън. Представих си как изпращам всичките си грижи да отидат върху монетата и, когато във въображението всички те бяха вече върху нея, я оставих пред портата.
Действително от това мислите ми се разсеяха и продължих нататък без грижите си - свободен.
Щях да си прибера монетите с грижите по-късно, на връщане. Знаех, че някой друг щеше да ги направими разрешими.
Мислех и за друго. Че повече няма да взема нищо, което намеря, защото не знам кой си е оставил грижите на него. Също мислех, че това може да е не много коректен, но напълно работещ начин да прехвърляме грижите си на други - като ги поставяме върху апетитни предмети, които оставяме някъде. Но това е подло. После мислих и за размяната на грижи между хора. Например, някаква практикуваща състрадание, съчувствие и разбиране група от хора може временно да си разменя грижите. Така всеки ще разбере какво им е на другите и това ще го промени.
Мислех си и за това, че пари невинаги трябва да се взимат от някого и невинаги с охота, защото парите са нещо, върху което по принцип стоят нашите грижи. Мислих и за крадците какви неприятности си създават, като отнемат вещи. Обикновено те отнемат възможно най-ценни вещи, който са натоварени с най-много мисли. Но пък може крадците да са някакви хора, наказани или с мисията да премахват лоши неща от хората? Може да се продължат размислите. Но със сигурност си създават големи неприятности, като взимат чужди грижи.
Та това е техниката за временно освобождаване от грижите, която ме споходи на Първата порта към Лепеница. При мен проработи много добре. Мисля да я предлагам на туристите, ако преценя, че е подходяща за тях, при походите в този район.
Мисля, че съм навързал няколко момента. Първо, че това е Порта и при нея има преход от едни енергии към други. После е отдавнащното ми убеждение, че там трябва да се поспре малко, за да се аклиматизираме към новата местност и нейните особености. След това едно изказване на приятел, с когото ходихме натам - оставете грижите си тук, никой няма да ви ги вземе. Накрая съм вложим малко творчество, като съм измислил грижите да се слагат върху нещо, за да е по-убедително това за съзнанието.
На връщане си взех монетата с грижите, но те вече не изглеждаха толкова страшни и съвсем скоро се разрешиха.
По пътя към пещерата има още две порти.