Христо Ботев, русофилстващите и България през 1869г.

Който може, да гледа и да вижда. Мен ми е странно как така векове минават, а на народонаселението морето все му е до колене и хоризонтът му стига до под носа все така като тогава. Не на българина, държа да съм точна, на човека-заплес - неспирно роящия се пълнеж на сламените истории. Историите, които подменят истината. Вечната истина.

Тези илюстрации от публикации в "Тъпан", "Борба" и др. вестници са ми били първите впечатления от Ботев като малко момиченце. Това не е попречило на пропагандата да ми внуши, че той е само един гениален (разбирай лудичък) поет с полусънно съзнание, с един проблясък в публицистиката "Символ верую на българската комуна", което, разбирай, е нещо комунистическо. И че Ботев бил комунист. Нищо, че комуна си означава просто общество и в този смисъл е употребено от автора. И че е загинал от "заблуден" куршум някъде по горите докато кротко си пладнувал с четата. Само, че вестниците му съвсем други неща разправят и най-вече за Русия освободителката на народите. Това ми пренарежда получените в социалистическите училища "познания" по история. А вашите как се чувстват като разглеждате тази карикатура?

Още такива изображения могат да бъдат видени ТУК. И много може да се чете. От извора.

Карик. на стр. 557, печ. въ „Тѫпанъ”, год. 1, бр. 14 (5. XI. 1869.). Била много известна на времето си всрѣдъ емиграцията. Тя представлява членоветѣ на „Доброд. дружина” (русофилскиятъ комитетъ) какъ се раждатъ отъ руската дипломация, представена като магаре.

Допълвам с още топла песен, създадена от украинка и литовци. Историята продължава. Някъде я пишат, а другаде си се пише сама, като няма кой да участва в нея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.